Спомням си, че беше вечер и седяхме на маса на открито някъде в Пловдив. Разговорът вървеше усилено и компанията, в която бях попаднал, силно се интересуваше от загадки и мистерии не само на световно ниво, но и в България. Всеки споделяше свои интересни случки и знания за места и хора, минали през живота им.
Моят ред дойде и аз тогава бях силно впечатлен от Триъгълника Белинташ, Кръстова гора и Караджов камък. За тях ще говорим в следващата глава на тази книга. Споделих всичко, което бях чел из интернет и по книгите, няколко местни легенди и личното ми преживяване, кога-то посетих местностите, но най-вече наблегнах на това какво е казала баба Ванга за местността Белинташ.
Ето думите й:
„Светилището Белинташ ще разкрие тайните си след осмата жертва.“
Ще ви разкажа малко повече по-нататък, но нека се върнем на масата в тихата лятна вечер и приятна компания в Пловдив. Някои от събеседниците ми бяха силно заинтригувани, други не вярваха, но си спомням добре, че човекът, който ми разказа историята, взе думата със следните слова:
- Знаете ли защо вярвам на Ванга?
След това изречение всички насочихме погледите си към него в очакване на продължение. Спомням си, че в очите му се четеше леко страхопочитание, когато заговори за пророчицата. Беше на средна възраст мъж в петдесетте си години, с брада и тъмна коса. Ще го кръстим Иван, защото наистина не си спомням името му. Та, помислих си, че Иван ще разкаже случай, в който е посетил баба Ванга и тя му е предсказала нещо, което се е сбъднало наистина. Точно като стотиците случаи, за които съм чел в интернет. Когато започна да разказва обаче, разбрах, че причината да вярва е съвсем друга.
Той подхвана с това, че преди години имал приятелско семейство отново от града под тепетата, което очаквало специален приятел от Китай. Така се случило, че те нямало да успеят да го посрещнат на летището в София и помолили Иван ако има възможност да го вземе и докара до Пловдив.
На въпроса „Колко специален?“ те само му казали: „Ще видиш“.
Иван поел ангажимента и отпътувал на следващия ден към столицата. Въоръжен с табелка в ръката успял да намери въпросния „специален китаец“ сред тълпата от пристигащи. Описа ни го на масата като дребен възрастен мъж с черна къса коса, облечен в по-традиционни дрехи. Не искам да звуча стереотипно, но накратко каза: „Абе, знаете как изглежда един китаец, не се различава много от останалите китайци.“
Както и да е, той продължи с историята как се качват в колата и си представял час и нещо път обратно в неловка тишина и странни погледи. Незнайно защо ре-шил, че азиатецът не говорил много добре английски. Оказало се точно обратното и дребният човек, който пристигнал от Далечния изток, започнал да разказва за себе си и живота си в далечната азиатска държава. Изненадан от езиковите му способности Иван завързал разговор и се сприятелили. Китаецът споделил, че бил човек с дарба и в родината му много хора го посещавали, търсещи помощ за решаване на проблеми от всякакво естество.
Вечерта седнали всички да похапнат, включително и семейството, което го помолило за услугата. След като се видели и припомнили как се запознали и добрите стари времена станало въпрос за утрешния ден. Китаецът (ще го наричаме така) споделил, че усещал силна енергия наблизо и много би се радвал ако някой го закара до източника на това енергийно поле. Семейството неловко обяснили, че е делничен ден и са на работа, но Иван бил свободен и с интерес се съгласил да услужи още веднъж с превозното си средство.
На следващия ден срещата била рано сутринта. Слънцето едва изгрявало, когато китаецът се качил в колата. След приятелски поздрав Иван го попитал къде точно иска да отидат, тъй като не бил наясно с енергийните полета на България. Човекът обаче не знаел наименованието на мястото и просто му казал:
- Аз ще те напътствам, карай в тази посока.
Иван разказа, че в този момент се почувствал малко несигурно, но изведнъж всички спънки изчезнали от ума му и той потеглил.
Китаецът ръкомахал уверено на кръстовищата и така двамата поели в посока Асеновград. Като стигнали до първото кръстовище Иван получил нови напътствия за посоката и така се отправили към Бачково.
Стигнали и подминали селото с думите History, a lot of history, Religion*.
Както знаем Бачковският манастир е вторият по големина в България след Рилския и е дом на чудотворната икона на Света Богородица.
Двамата подминали известното село и скоро след това китаецът започнал да сочи наляво. Иван търсил отбивка по пътя, но така и не намерил. Минали няколко километра в посока Смолян, но отбивка нямало.
Изведнъж пътят леко се разширил, колите отпред намалили и някои от тях започнали да дават мигач. Пред двамата се показала табела, сочеща наляво, с надписа Кръстова гора.