Връщаме се към самите могили, които са уникални не само за България, но и за света. Има няколко специфични неща, които са характерни за тях - оформени са в кръгла форма и са затрупани с пръст. Някои са служили като гробници, други като храмове (наричани още „херон“), в които са били почитани „божествените“ владетели (наричани „херос“). Тук се сблъскваме още веднъж с тематиката на книгата като цяло, че древните велики владетели са били обожествявани - било то заради тяхната сила или знания. Пак се питам дали наистина това са били хора със забележителни възможности, или представители на друга цивилизация, които са предвождали древните племена. Като цяло траките са вярвали във великата богиня Майка - земята и нейния син - бога Слънце. Това може да се открие в геометрията на много от техните светилища и храмове. Често при зимното и лятното слънцестоене или пролетното и есенно равноденствие лъчите падат над определена част от култовия комплекс.
Защо обаче могилите са затрупвани? Учените все още не могат да отговорят категорично на въпроса дали храмовете или гробниците са били затрупвани след смъртта на определен владетел, или още при строежа им. В повечето случаи се забелязват различни пластове пръст, което също озадачава археолозите. Някои предполагат, че когато починел виден тракийски владетел или аристократ, хора от всеки край на земите, които управлявал, носели пръст със себе си и са я насипвали върху гробницата му. Като казвам хора имам предвид цели села, родове и околия. Друга теория е, че преди да станат гробници,
„сградите“ са били използвани като светилища. В някои от тях са намирани знаци, които в комбинацията със слънчевите лъчи определяли много точно конкретни дати в календара. Други храмове са били така устроени, че през зимното и лятното слънцестоене, лъчите да падат точно върху олтара. Така богът Слънце бил почитан и „участвал“ в различните ритуали. След като аристократът или владетелят на този храм починел, зданието било превръщано в негова гробница и насипвано с пръст.
Цивилизацията на траките е доминирала района в продължение на хилядолетия. Те са имали достатъчно време да изградят множество могилни комплекси като този в долината на тракийските царе край Казанлък, Стомоги-лието в северна България и други. Все още не знаем как този древен народ е избирал местата, на които да строи своите храмове и гробници. В главата за Стомогилието ще разгледаме обстойно теорията, че следват звездната карта в небето. Но дори тя да е вярна, учените все още не могат да разберат как е определяно мястото на първата могила, която е давала началото на подредбата на другите. Това са тайни, които само траките са знаели, но се надявам някой ден да можем да надникнем зад логиката на великолепните им монументи.
Експедиция ТЕМП
Траколожката експедиция за могилни проучвания или накратко ТЕМП успява в рамките на 7 години да разкопае над 100 могили и да открие няколко сензационни находки. Георги Китов и екипът му променят завинаги българската археология в периода 1992 - 1999 г. Топ археологът умира през 2008 г. от внезапен инфаркт. Някои спекулират, че го е застигнало древно тракийско проклятие, защото е нарушил вечното спокойствие на част от царете им.
Всичко започва през далечната 1992 г., когато екипът на Китов има осигурени пари за едноседмична експедиция в Казанлъшко. Той трябва да избере могилите, които да разкопава много добре, защото от това, което открие, ще зависи бъдещето на експедицията му. Първата му могила може да се окаже и последната, ако не намерят нищо в нея. Затова геофизиците измервали много внимателно местата, на които багерът да започне изкоп. Дали заради натиска от времето, или липсата на средства, Китов избира багери за първичните си изкопи. Той е силно критикуван заради тази негова постъпка, тъй като багерът може да повреди находките. След като установили скални струпвания на две от набелязаните могили, екипът започнал да изкопава първата. Те стигнали и подминали мястото, където геофизиците определили, че ще има нещо, но гробница така и не се показвала. Екипът вече си представял най-лошото: как след неуспеха ще се приберат разочаровани по къщите си, когато багерът ударил голям камък. Като разчистили мястото, установили, че зад него имало наредени по специален начин камъни. След находката целият екип се спуснал да копае на ръка. На следващия ден се показали и първите по-интересни находки, а на третия излязло и златото. Всички се хванали за главите и се успокоили, че експедицията им започва с успех... и то какъв. Още в началото на археологическите разкопки - пред масивна тракийска гробница, при това на владетел. Гробните дарове около скелета доказвали потеклото му, а символът на царската власт - пръстенът с печат се откроявал на едната му ръка.