Така започнало масивното проучване на тракийски могили и Георги Китов станал един от най-известните археолози в България. Той е разкопал над 400 могили и е открил над 10 000 безценни артефакта от тракийската древност. Още през 1992 г. предрекъл, че в Казанлъшко има стотици гробници на царе. Минават години обаче, преди хората да признаят името Долината на Тракийските царе.
Старосел — храмът, унищожен от самите траки
През 2000 г. е открита една от археологическите сензации на века - храмът в Старосел. Той е най-големи-ят подмогилен храм по земите на древните траки без аналог до момента. Защо обаче самите траки решават сами да го разрушат и затрупат под стотици тонове пръст?
Преди 2000 г. староселци познавали голямата могила до селото като Четиньовата. Местните често се разхождали там, без да подозират какво може да е заровено под краката им. Един ден през зимата на същата година Георги Китов получил сигнал, че има засилена иманярска активност на могилата. Според очевидеца хората направили цял изкоп, като работили всяка вечер, а на сутринта замаскирали дупката си. Китов пренебрегнал думите от сигнала особено след като прочел, че това може би е най-голямата гробница в България, изградена от огромни каменни блокове. Топархеологът добре познавал строителството на траките, че дори и самата могила. Затова пренебрегнал доносника и продължил работата си до Казанлък.
Минали няколко дни, когато получил странно обаждане от човека, от когото получил сигнала. Той започнал толкова подробно да описва какво е видял след изкопа на иманярите, че събудил интереса на Китов. Имало огради, стълбища, широки коридори, фасади и повечето били декорирани със символи и рисунки. В началото на месец март през 2000 г. Георги Китов пристигнал на мястото и по негови думи - не можел да повярва на очите си. Виждали се основите на грандиозно архитектурно съоръжение, което до момента няма аналог на Балканския полуостров.
Цялата могила била обградена от внушителна стена, следваща формата на кръг, който символизирал слънцето. Тя била направена от масивни каменни блокове и дължината била точно 241 метра. Някога била висока цели 5,5 м. Вие си представете какво количество обработван камък е нужен за построяването само на стената. В момента останките от нея са около 3,5 м и само загатват за реалните й мащаби. През стената се минавало от един вход с 9 стъпала и пиедестали, на които стояли 2 бронзови лъва. От тях обаче са останали само 3 лапи в момента. Древни или съвременни иманяри са свършили работата си и липсват от местата им.
След площадката следва входът на самата гробница -масивен коридор с дължина 10 метра и широчина 6 метра. Изграден от големи каменни блокове, които са оставени с груби страни. Коридорът води до две помещения -едното квадратно, другото кръгло. Те били затваряни с масивни каменни врати, които в момента са раздробени на пода. Все пак обаче личат сериозни улеи, които свидетелстват за честата им употреба. Това навело археолозите на мисълта, че са открили мащабен храм, който е бил използван дълго време, преди да се превърне в гробница, и впоследствие унищожен от създателите си.
Куполът в кръглото помещение представлявал най-го-лям интерес за учените. Диаметърът му е 5,4 м, което го прави най-големия купол на древен храм, откриван на територията на България. За жалост, той е рухнал и в помещението под него са открити масивните блокове, примесени с пръст. В началото учените си помислили, че това се е случило при някое силно земетресение. При вторичните огледи обаче се оказало, че случаят е бил друг. Куполът бил изграден от каменни блокове, които били толкова добре обработени и напаснати, че практически нямало фуга. Не само това, в горната си част били подсилени от железни скоби и олово. Почти невъзможно било да бъде съборена от земетресение. Археолозите започнали да търсят причина за падането на купола и скоро открили нещо необичайно. По камъните имало следи от удари от метални съоръжения, с които са изтръгнати железните скоби. След това било нужно само да се удари „носещият“ камък и куполната конструкция рухнала. За първи път започнало да се говори за ритуално събаряне на древния храм.
След като траките разрушили каквото могат, те за-сипали целия комплекс с дебел слой пръст. Така изобщо
не си личало, че под насипа някога е имало шедьовър на тракийското строителство. Тук въпросът, който аз си задавам, а сигурно и вие, е: „Защо са го направили?“
