Интересно предположение дава отново Йордан Стефанов, който през 1981 г. се сдобива с археологическа карта на местността. След като ги сравнява със звездната карта, той заключил, че разположението на отделните групи могили отговаря точно на определени съзвездия. Това са Малка мечка, Жираф, Колар, Персей,
Касиопея, Гущер, Цифей и Дракон. Те дори са сравнени с местоположението на съзвездията преди 2500 години, когато се смята, че са били построени могилите.
Теорията за огледалната на небето карта е позната от един американец, който твърди, че египетските пирамиди в Гиза са разположени като звездите от съзвездието Орион. Отделно е доказано, че много други древни култури са строели храмовете си огледално на разположението на звездите.
Излиза, че траките освен прецизни строители на масивни гробници са били и доста добри астрономи. Достойни за сравнение с египетските им колеги. Естествено, тази теория е съгласувана със съвременни учени и астрономи, които потвърждават, че могилите от източния и западния некропол на Сборяново следват звездния план на 8 съзвездия.
През 90-те години на миналия век са направени снимки на Стомогилието от самолет и след като са пренесени на карта с мащаб 1:2000 излязло нещо уникално - ясно си личали над 250 могили, които пак били струпани в групи. Според Йордан Стефанов те отново отговаряли на огледалния образ (проекция) на небето като описвали цели 44 съзвездия, някои дори се повтаряли.
След като прочетох тази информация се замислих дали във всяка една от тях наистина са погребани царе на траките или висшестоящи личности. Разрових се из интернет и открих, че множеството от погребални могили са на вълци или кучета. Оттук вероятно идва и името на руините на главната политическа и духовна столица на гетите - Даосдава. Така се е наричало селището, в чиито граници попада важният духовен център - Демир баба теке и останалите могили. Като наименование Даосдава е запазено до днес сред местното население на Сборяново. В превод то означава „Град на вълците“, като „даос“ е вълк, а „дава“ - град.
“Даосдава е уникално място, където откритите старинни светилища и култови места, могилни некро-поли и тракийски град, забележителната Свещарската гробница, са запазили огромно познание за древните вярвания и традиции на траките”, разказва един от главните изследователи на Сборяново - проф. Диана Гергова от Националния археологически институт и музей при БАН.
Археоложката също смята, че древните могилни нек-рополи са всъщност огледална звездна карта. Според нея това загатвало идеята на древните траки за безсмъртния път на душата.
Също като рисунките на Наска могилите могат да се видят в цялостната картина само от птичи поглед. Идеята е същата, те са предназначени да бъдат видени не от хората, а от боговете, които са виждали нашия свят отгоре. Ето още едно доказателство, че така наречените богове, било то на траки или други древни цивилизации, всъщност са слизали на земята от небето и като ориентир стояли изградените от хората структури.
Демир баба теке — чудотворното
място
Демир баба теке за древните траки било централното светилище на града Даосдава, където се предполага, че са извършвали множество религиозни ритуали и жертвоприношения. Предполага се, че Гетите са го използвали по подобен на Белинташ начин. В наши дни обаче този култов паметник се счита за един най-чудотворните в страната. В основите на „текето“ (от турски - свято място, гробница), издигнато в началото на XVI в., могат да се видят древните стъпала, направени от траките или друга предишна цивилизация.
Загадъчен е фактът, че по въздушен път разстоянието между началото и края на двата могилни некропола е точно 1900 м. Такова е и разстоянието между Демир Баба теке и най-високата Свещарска могила. Защо траките за избрали точно това разстояние и как са го измерили с такава прецизност остава загадка.
До храма на „железния баща“ (какъвто е преводът от турски на Демир Баба) се намира и неговият гроб, който е дълъг цели 3,74 м. Според легендите и преданията Демир баба е живял през XVI в. и е бил огромен и много силен мъж, който помагал на местното население. Една година имало страхотна суша, при която загинала цялата реколта и добитъкът. Дори и капка дъжд не падала от небето. Майките със сълзите си квасели напуканите устни на своите деца. Тогава Демир чул молбите на страдащите и със силните си ръце бръкнал в скалата и от нея потекла животворна вода. До днес изворът се нарича „Беш пирмак“ или „Петте пръста“.