Тогава Иван разбрал посоката и по негови думи вече по-уверено шофирал към дестинацията. Как този малък китаец успял да го навигира от центъра на Пловдив до място, което се намира на 60 километра от града, си остава мистерия.
По пътя гостът от Азия постоянно разказвал на Иван, че не е усещал толкова силно енергийно поле никъде другаде. Затова му било и толкова лесно да показва посоката. Попитал го как е името на местността, към която са се насочили, и Иван му превел буквално „Christs's Forest”. След това настъпила дълга тишина, а китаецът не обелил дума до самото пристигане.
За Кръстова гора ще говорим също в следващата глава, но аз се питам: Как един чуждоземец, още със пристигането си в Пловдив, доловил силна енергия наблизо? Явно наистина притежава специална дарба. Дали е ясновидец, медиум или с развито трето око няма особено значение. Аз лично съм посещавал Кръстова гора преди
* „История, много история. Религия."
и след тази случка, но единственото, което долавям, е миризмата на скара от кръчмата на паркинга. Шегата настрана, ще ви разкажа за тази мистериозна местност след малко.
Двамата слезли от колата и китаецът директно се насочил към кръста, който е на върха на хълма. Иван само вървял след него, защото му било интересно да види какво ще прави като стигне. Чужденецът се приближил, протегнал ръце и затворил очи. Постоял така дълго време, след което обиколил Кръста и се запътил надолу.
По пътя Иван го настигнал и го попитал:
- Как беше, какво почувства?
- Заредих се много, не можеш да си представиш какво е заровено там - отговорил китаецът.
- Какво е заровено? - попитал веднага Иван.*
За съжаление не получил отговор, а вместо това се насочили надолу към църквата. Двамата влезли и гостенинът бързо се ориентирал към мястото, където се събират дарения, извадил една доларова банкнота и я пъхнал.
Китаецът му разказал, че наблизо има други места, които усещал силно. Едното било посещавано от „другите“ преди много години. А при второто - хората не са особено добре дошли.
Спомням си, че настръхнах на този момент от историята докато я разказваше на масата. Другите веднага се сетиха, че едното място е Белинташ, но кое е второто. Къде хората не са добре дошли? Иван само мълчеше и накрая реши да прекрати опитите ни да отгатнем и ни сподели:
* Естествено са си говорили на английски, но Иван го преразказва на мен на български.
- Второто място е Караджов камък, светът на мъртвите.
Иван разказа, че след това се чувствал неудобно да го разпитва, но все пак по средата на обратния път отново попитал:
- Какво е заровено в Кръстова гора?
Китаецът обаче само се усмихвал и не казвал нищо.
Пътят обратно бил тих, никой нищо не казвал. Минавайки отново покрай Бачково се чуло едно „Хмм“ от пасажерската седалка и толкова. Пристигнали в Пловдив в ранния следобед и Иван го оставил пред дома на семейството, в което китаецът бил на гости. Сбогували се и той казал само:
- Сега трябва да си почина, ще се видим довечера - след което затворил вратата на колата и се запътил към входа.
Иван разказа, че потеглил и се прибрал вкъщи. Малко след това му звъннала жената да му благодари, че поел грижата над госта им днес, и го поканила на вечеря у тях. Той си казал: „Китаецът позна!“ и се захванал да свърши някаква работа преди да се прибере.
На вечерята отново се случило нещо странно. Иван стоял на масата срещу азиатския му приятел и разказал набързо за изминалия ден и къде са били. Семейството били впечатлени и вмъкнали „Казахме ти, че е специален“.
По едно време започнало да го боли силно главата, разказа ни Иван. Болката му била толкова силна, че взело да му се повръща и решил да си тръгва. Когато понечил да стане, китаецът само го чукнал по ръката и му казал: „Стой, след малко приключвам“.
Незнайно защо останал и само след няколко минути почувствал облекчение както никога преди. Докато жената раздигала масата, азиатецът се преместил до Иван и му казал, че бил пълен с лоша енергия и сега го пречистил. Затова го заболяло главата. Вече я е нямало и след още няколко минути щял да се почувства още по-добре.
Китаецът му споделил и още едно важно нещо като препоръка. Казал му:
- Всеки път, когато попадаш сред непознати хора -било то на маса или другаде, е добре да се „заключваш“. Кръстосвай ръце, крака, пръсти! Така заключваш енергийното си поле и достъпа до себе си. Има и лоши хора с дарби, които могат да ти навредят. Не всички са добри. Запомни го това!
В интерес на истината оттогава ми е останал някакъв навик, при който като сядам на маса, винаги си кръстосвам краката под стола. Често ми се е случвало, както си ходя по улицата, жени от малцинствата да се доближават и да ми казват „Само хубаво те чака, бате,