Загадъчният камък
Ако все още не сте убедени в това, че Сборяново е един огромен астрономически комплекс и че траките са имали висши познания над звездната карта, нека тогава ви разкажа за така наречения „Загадъчен камък“ в преддверието на Свещарската гробница. Мнозина биха го подминали, без да го забележат, а за някои може да послужи като пейка. Това е защото определено бледнее пред богата украса. Учените обаче го определят като най-голямата загадка на гробницата.
Петър Вълев - инженер от Археологическия институт при БАН казва за този камък, че е носител на математически и религиозни познания и го определя като своеобразен феномен.
Върху лицевата страна на камъка има издълбана една полусфера, прави линии и няколко вдлъбнатини. В началото археолозите са ги пренебрегнали, защото мислили, че това е от ерозията, но на по-късен етап намерили закономерност.
В доказателство на тази теза учените се позовават на размера на загадъчния камък, който според тях е неправилен. Те смятат, че древният майстор нарочно допуска греш
ка и прави площта на камъка 2,94 квадратни стъпки (това е свещена тракийска мерна единица и е равна на 0,2676 м). Тогава са се запитали защо площта не е равна на свещеното число 3? Оказало се, че зад тази малка „грешка“ се крие много основателна причина. Така ъгълът между дългата страна и диагонала е 33 градуса и 41'. Централната ос на гробницата е по-дългата страна на камъка и е насочена към точка на хоризонта, където преди 3 хиляди години на 22 декември е изгрявало Слънцето. Това е датата, когато Слънцето е в най-ниската си точка на хоризонта, или така нареченото зимно слънцестоене. Познайте колко е ъгълът между посоката изток и първия слънчев лъч на 22 декември! Точно 33 градуса и 52'! Разминаването идва от факта, че слънцето не е малък обект и има отклонение. Но съвпадението е феноменално.
Археолозите смятат, че това е бил първият положен камък от конструкцията на Свещарската гробница. В него е закодирана сложна астрономическа информация, както и строителният план на гробницата. Това е поредното доказателство за напредналото технологично ниво на траките. Те съобразявали гробниците, които строят, не само със звездната карта, но и със Слънцето и то на точно определена дата. Закодирали тази сложна информация в камък, който служел като архитектурен план. Откъде траките са научили всички това? Сами ли са стигнали до тези знания, или са имали чужда помощ?
Мистерия!
Но камъкът крие още няколко интересни тайни. Астрономът професор Владимир Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН налага каменните резки по камъка върху карта на звездното небе. След изследвания установява, че дебелата непрекъсната линия показва изместването на небесния полюс във времето. Отбелязани са и съответните епохи през интервал от едно хилядолетие. Трите вдлъбнатини съвпадат перфектно със звезди от различни съзвездия.
„Загадъчният камък“ е неоспоримо доказателство за астрономическите познания на траките, които са далеч по-древни от тези на Вавилон“, пише в експертизата си астрономът проф. д-р Владимир Дерменджиев.
Всички тези доказателства свидетелстват за сериозно развитие на траките, за което може да има 3 обяснения. Първото е най-малко вероятно - да са достигнали сами до този напредък. Второто е да са имали помощ от пришълци от други планети или много древни цивилизации, като атлантите, които смятали за богове. А третото и най-вероятно е да са се сдобили с тези знания от предишната цивилизация, населявала територията на България. Разказах ви за тях в миналите глави, като изложих и купища доказателства за напредналото им развитие - писменост, храмови комплекси и светилища. Но едно от най-сериозните доказателства, че България може би е била домът на най-напредналата цивилизация
за времето си, е Варненското съкровище обработено злато на планетата!
най-старото
Най-старото злато в света
Като заговорим за златни съкровища, повечето хора си представят златните сандъци от Средновековието или пиратите, които са плячкосвали всичко по пътя си. Най-честите образи, които излизат наум, са монети, гердани или украшения от бита. Средновековието обаче обхваща времето от V до XV в., което не е чак толкова отдавна. В България са открити доста по-древни съкровища, които смайват целия свят, като например Панагюрското съкровище. То е датирано между IV и III в. пр. Хр. като траките са го използвали за религиозни и обредни церемонии. Учените по света са изкопавали различни златни накити и така са успели да определят, че хората започнали да обработват този благороден метал някъде през четвъртото хилядолетие пр. Хр.