Всичко обаче се променило през 1972 г. благодарение на един 22-годишен багерист на име Райчо.
При изкоп за поставяне на кабел между два завода във Варна кофата на багера пропада внезапно. Младият мъж тогава не знае, че е ударил древен некропол и отива да провери щетите. Когато вижда зейналата дупка, Райчо решава да стъпи в обувките на Индиана Джоунс и да влезе в дупката. След като внимателно оглежда, се натъква на интересни жълти метални късове със странна форма. Естествено, като един виден изследовател той събира бързо, каквото може, в кутия и я поставя в багера. „Плячката“ лежи в кабината на багера до уикенда, когато Райчо най-накрая може да си вземе нужната почивка. Той взима кутията и тръгва към родния си град Вълчидол и я носи при стария си учител по история. Дали го е избило на съвест, или просто иска да узнае колко струват, Райчо взима правилното решение, което впоследствие служи като доказателство, че България може би е люлката на цивилизацията.
Когато учителят му за първи път зърнал артефактите, той загубил ума и дума. Пред него стояли предмети, като монети, бижута и царски жезъл, от чисто злато. Той не могъл да ги оприличи към никоя цивилизация, известна му до момента. Двамата постъпили правилно и се свързали с директора на Варненския музей - д-р Иван Иванов. Той веднага наредил официални разкопки на мястото и това, което открили, било смайващо. Предмети от обработено, чисто 24-каратово злато. Веднага изпратили части от съкровището до най-добрите лаборатории в България, а други части от некропола били изпратени за радиовъглероден анализ в САЩ и Япония. Всички стигат до едно и също заключение - некрополът и съкровището в него са на над 7000 години.
Намереното злато става истинска световна сензация. В научните среди в Америка, Азия и Европа се говори за Варненския халколитен некропол, който прена-писва историята на човечеството, що се касае до познания и напредък. Халколитът е късна каменно-медна епоха и за тогава било прието, че хората не познавали изобщо златото (камо ли да го обработват) и са имали досег само до метала мед. При разкопки са открити 294 гроба и над 3000 украшения с общо тегло от 6,5 кг. Това подсказва, че може би златото се е обработвало по едно и също време с медта.
Всичко е прекрасно, но след като еуфорията от откритието минава, идва времето на загадките. Най-сериозният въпрос, който е без отговор до ден-днешен, е: „Кой е изработил варненското съкровище?“.
Очевидно е, че са принадлежали на развита цивилизация, за която нищо не се знае. Варненското съкровище е поредното доказателство, че по нашите земи е имало древни хора, които са стигнали до най-напредналото за времето си ниво. В предните глави на книгата говорихме за писменост по-стара от египетската и шумерската, за необясними монументи, а сега имаме и най-старото обработено злато в света!
Всъщност златото, колкото и да е интересно, само по себе си навежда към нещо още по-мистериозно. Откритите накити подсказват за развито класово общество и йерархия, т.е. в тази изгубена цивилизация имало ред, общества и царско управление. Тук идва и най-големият парадокс. Златните накити са били изработени между 6-то и 5-то хилядолетие пр. Хр. Този период е познат на всички учени по света като късно каменна-медна епоха, т.е. хората тепърва са откривали металите като преминават от камък на мед за своите инструменти. За този период учените са категорични, че хората са живели на малки племена, в пещери и в дървено-каменни подслони. По дефиниция те са били зле организирани групи с примитивна култура. За какъвто и да е тип социална йерархия не можело да се говори. Ето обаче, че цивилизацията от Варна е имала сложна структура, йерархия и управление.
Нещо повече! Има предположения, че древните хора са имали познания над златното сечение и числото Пи. За това свидетелства цялостната организация на некро-пола и няколко интересни находки, отрити там. В един от многото гробове са намерени фигури на два златни бика, различни по размер. По-малкият бик има 45 точки, докато по-големият има 56. Произведението на 56 х 45 = 2520. Ако го умножим по височината на по-големия бик, която е 58,176 мм. ще получим 146603,52 мм. което
е 146.60352 м. Това е точната височина на Великата Хе-опсова пирамида в Египет. Дали е случайна тази връзка?
Според учените пирамидите в Египет са построени двадесет века след откритото златно съкровище във Варна. Има обаче много твърдения, че те са значително по-стари от това. Друго важно нещо - основната мерна единица в древен Египет е царският лакът. Той е равен на 52,36 см. Един от най-красивите варненски артефакти е керамична купа със златни инкрустации и диаметър от точно 52,36 см. Случайност! Не мисля! Това се приема като неоспоримо доказателство, че предметите от варненския некропол носят в себе си информация за мерни единици. Очевидно древните са записвали знанията и постиженията си чрез златни или керамични артефакти, които да издържат теста на времето. Математическите съотношения са спазени до милиметри в повечето предмети от Варненския некропол.