Конникът представлява скален барелеф в почти реални размери 3,10 м ширина и 2,60 м височина. Той е издялан върху отвесен рид на цели 23 метра височина. Местоположението му не е избрано произволно - само на няколко километра от него се намира първата българска столица, Плиска, в днешната шуменска област. Другата българска столица Преслав също не е далеч, затова можем да твърдим, че като цяло Мадарският конник е на столична територия и това едва ли е съвпадение. Тук поддръжниците на теорията, че прабългари са го измайсторили в скалата, бележат точка.
В лявата си ръка конникът държи юздите, а в дясната копие, което е насочено към лъв, които бяга до коня.
Интересен факт е, че човекът върху самия кон е сед-
нал на седло и е пъхнал Траките са яздели конете помощни приспособления. на са може би едни от тези средства Тук резултатът
видимия си един крак в стреме. си без седла и
Прабългарите, първите то използват тези средства на стабилност. Тук резултатът става твърдят, че конникът е прабългарски.
каквито и
от
да е стра-
народи обяздване,
2:0 за
своя
Европа, кои-за по-добра тези, които
Зад самия конник е изобразено куче, което тича, вероятно някаква ловна порода. Кинолозите смятат, че това е една от българските породи, най-вероятно българско овчарско куче или българско гонче. Съществуват предположения, че композицията е допълнена от орел и змия, но поради силната ерозия на скалата тези твърдения са отхвърлени.
В скалата около самия конник са открити и три надписа на гръцки език, които са свързани с българската история от VIII до IX век. Те описват бойни постижения на хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Най-старият надпис е на хан Тервел и буди най-голям интерес, както и много загадки. Той разказва за византийския император Юстиниан II Носоотрязания и връщането му на престола. Ето какво гласи: „... при българите... при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища)... негов едих... чрез договор Тервел архонтът на императора даде... 5 хиляди... (императо-)рът заедно с мене победи добре...“
Множественото число на „чичовци“ е удебелено, защо-то тук е една от загадките. Бащата на хан Тервел е Аспарух, който има 4 братя: Батбаян, Котраг, Кубер и Алцек. Древните хроникьори описват съдбата на всеки един от тях. Батбаян остава в Крим (днешна Русия), признавайки се за васал на хазарския клан през 660 г. Аспарух (бащата на Тервел) основава Дунавска България през 681 г., Котраг - Волжка България, по поречието на Волга през 660 г. За Кубер се смята, че сформира държава на територията на днешна Македония около 690 г., която впоследствие се присъединява към Дунавска България през 812 г. Най-малкият брат, Алцек, се спуска с хората си към днешна Италия и се смесват с народите там. От него произлизат и италианските фамилии: Булгарини, Булгаро, Булгари.
Единственият „чичо“ на Тервел в солунския край (днешна Гърция) е Кубер. Но надписът гласи: „На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско“. Тук загадката е следната: имал ли е хан Тервел още един чичо, за когото не знаем, т.е. имал ли е хан Аспарух пети брат, който е основал още една държава в македонския край. Ако да, кой е той? Никъде нищо не се споменава за такъв човек. Ако това е така, ранната история на България трябва да бъде пренаписана. Възможно е да е имало още една България, за която не знаем. Тук обаче влизаме в по-исто-рически план, затова няма да задълбочавам по темата: Колко Българии са основани по пътя на прабългарите.
В гореспоменатия надпис при Тервел липсва каквато и да е титла: „хан“, „архонт“ или „архидонт“. При другите два надписа титлите на Кормисош и Омуртаг са там. Имайте предвид, че някои участъци са много силно увредени и не може да се разбере какво се съобщава.
Ето ги и тях:
...жълтици... той даде... жълтици архонтът... войници... архонтът... гърците... каквото ти давах, всяка година ще давам, понеже ми помогна... всяка година ще даваме и... архонта... императорът... и Крумесис архонта покани... архонтът... като разпредели жълтиците започнаха... това езеро... направи... архонт... развалиха договорите-война... мир(?)... тогава... име.
...беше отхранен (т.е. угостен?)... развалиха и от бога Омуртаг архонт... изпрати... помогни ми...
Единствено надписът на Тервел е запазен в известен смисъл и може да се извлече значението му.
Всъщност историята, която се разказва в надписа, също е интересна. Носоотрязаният византийски император Юстиниан II е насилствено свален от престола с преврат през VII в. Наказан е с отрязване на носа и е заточен далеч. Сурово наказание, но не най-суровото. Заговорни-ците не убиват сваления император, което впоследствие се оказва голяма грешка. По някакъв начин Юстиниан II първо се свързва с „чичовците“ от солунско и Македония, които уж са му по-близки, и ги моли за помощ. Очевидно им предлага нещо, на което те не вярват и му отказват помощ, „при българите... при Тервел дойде. На носоотряза-ния император не повярваха моите чичовци в Солунско“. След отказа им Юстиниан II моли за помощ Тервел, който откликва. Заедно с помощта на мощната българска войска превземат Константинопол и се връща на трона. Естествено, те не направили същата грешка и погубили заговорниците. Оттогава Византия плаща данък на България. Очевидно Юстиниан II си изпълнява обещанието.