Выбрать главу

ела да ти гледам“. Тогава си кръстосвам ръце, пръсти, крака, каквото мога.

Иван се чул със семейството и китаеца два дни след това. Жената му звъннала да му каже, че гостът им имал една последна молба към него преди да замине. На въпроса „Каква е молбата?“, жената му казала неловко:

- Да го закараш при баба Ванга и после до летището...

Иван разказа, че бил толкова впечатлен от китаеца, че нямало как да откаже. Разбрали се с жената да мине да го вземе на следващия ден и след посещението при пророчицата да го откара на летището.

Пътят към Рупите бил отново мълчалив, но Иван бил вече по-спокоен в компанията на азиатския си приятел. Виждал в него една добронамереност и смирение, които му вдъхвали сигурност. Макар и многото километри, които минали, Иван не бил изморен от пътя и казал спътника си да побърза, защото сигурно щяло да има опашка. Времето за полета ги притискало, а не можели да си позволят да изпуснат самолета.

Хората, които са ходили на Рупите, сигурно знаят малката скромна къща на пророчицата. Сега тя е празна и служи като музей, но Иван разказа, че тогава имало десетина човека пред вратата й, всеки носещ дарове.

В момента, в който застанали на опашката в къщата, настъпила лека суматоха и Ванга се провикнала:

- Извинявайте, но имам гост отдалеч, нека влезе при мен.

Тогава Иван шашнато превел на китаеца думите на пророчицата, а той само се усмихнал и пристъпил напред към входа. Всички други напуснали стаята и ги оставили сами.

По думите на Иван двамата прекарали поне 40 минути, като не се чувала никаква реч. На два-три пъти само надниквал, но те не издавали и звук. Суматохата навън нараснала и няколко души попитали пловдивчанина какъв е този човек и защо се бавят толкова.

Изведнъж тишината била нарушена от рязкото ставане на китаеца. Поклонил се и тръгнал да излиза. Иван разказа, че си спомня добре думите на пророчицата веднага след това:

- Благодаря ти за подаръка, който ми донесе.

А китаецът влезнал при Ванга с празни ръце. За какъв подарък говори тя, се питал Иван, но не казал нищо, до-като не се отдалечили.

Какъв ли е бил този подарък? Очевидно не е физически. Не е нещо, което й е подал в ръцете. Тогава може би става въпрос за нещо духовно. Отделно как са комуникирали? Прекарали 40 минути, без да си обелят и дума.

Тук цялата компания на масата в Пловдив се озадачи. Естествено единственото логично обяснение било, че кореспонденцията между тях е била телепатична, на някакъв език, който и двамата разбирали. За какво са си „говорили“ толкова много остава загадка. Подаръкът, за който пророчицата благодари на края на срещата им, сигурно са знания или опит. Но и тук можем само да гадаем.

Иван приключи разказа си с думите:

- Ето, затова вярвам.

Дори и толкова години след срещата ни в Пловдив аз все още си спомням разказа дума по дума и го преразказвам на приятели. Ефектът всеки път е един и същ -много въпроси, малко отговори. След тази история аз започнах още повече да вярвам в предсказанията и словата на баба Ванга.

Но въпросът: „Какво е заровено в Кръстова гора?“ ме мъчи и до днес.

Свещеният триъгълник

Ако имах отговор на въпроса „Какво е заровено в Кръстова гора“, това нямаше да е една от най-големите неразгадани мистерии на България. Свещеният триъгълник се състои от:

Белинташ - мястото на живите;

Караджов камък - мястото на мъртвите;

Кръстова гора - мястото на боговете.

Тези места от векове са обвити в тайни и загадки и са едни от най-енергийните полета в нашата страна. И трите възвишения са с приблизително еднаква надморска височина - около 1400 м - и може би затова човек има чувството, че се оглеждат един В друг. И трите са на около 60 км от град Пловдив и се намират в най-мисте-риозната планина на Балканския полуостров - Родопите. В близост са селата Мостово и Врата, някак си имената и на двете не ми се струват като съвпадение. Сякаш ви подготвят за пренасяне в друго измерение. Неслучайно Белинташ е наричан българския Стоунхендж.

Белинташ

Легендите за това място са много, затова нека започнем с фактите. Името Белинташ се превежда като „Бял камък“ или „Камък на познанието“. Той е един от най-тайнствените и древни мегалитни комплекси в света. Представлява скална площадка с дължина от около 300 м, като на нея са издълбани множество мистериозни кръгли отвори, ниши, улеи и стъпала.