Всъщност рисунките представляват фигури на хора и животни. Изобразяват ловни и битови сцени, животни, растения, както и предполагаеми богове. Височината им варира между 15 и 150 см. Има и разнообразни геометрични форми, а общо в залата има 8 групи с рисунки. Магурата крие и няколко неразгадани мистерии...
Една от най-интересните рисунки обаче представлява слънчев годишен календар, който е най-ранният открит до момента В цяла Европа. Смята се, че е на над 7000 години и има 366 дни, т.е. изобразена е високосна година. Същите са календарите по това време в Египет и Вавилон. На него са отбелязани четирите най-значими астрономически събития - пролетно и есенно равноденствие, лятно и зимно слънцестоене. Предимствата на календара са от огромно стопанско значение за древните хора. От това зависило реколтата и оцеляването на народа. Провали ли се един елемент, то това би означавало глад и смърт. Защо обаче календарът не е на някое видно място, където да го огрява слънцето и да служи по предназначение. Той е скрит 380 метра навътре в пещерата, дълбоко под земята и далеч от естествения й вход. Според някои учени той е мострата, от която са се правили другите календари. Той бил първичното знание, което трябвало да се съхрани. А древните знаели как да го запазят успешно, щом ние днес го изучаваме. Само най-високопоставените хора имали достъп до него и вероятно е бил пазен като най-голямата тайна. В тези древни времена това знание било разликата между живота и смъртта. Не е като в днешно време, ако реколтата е зле, да внесем от друга държава. Тогава хората са се оправяли без чужда помощ.
Според астрономи, за да се постигне направата на календар с такава невероятна точност с приспособленията, с които са разполагали древните хора, ще са им били нужни между 100 и 200 години наблюдение на небесните тела. Може би на хълма над Магурата са извършвани подобни астрономически дейности в обсерватория, но каквото и да е имало горе е разграбено много отдавна.
Много учени смятат, че пещерата Магурата е своеобразна библиотека, където преди хиляди години, хората са „отпечатвали“ своите знания. Това не включва само календара. Някои от изображенията от неолита (VII - VI хилядолетие) повдигат други въпроси. Например едни от най-интересните рисунки са тези на животни - около 10 на брой. Интересното при тях е, че дадени животни не се срещат по нашите географски ширини. Пример е изображението на жираф. Смята се, че жирафите са изчезнали от Европа преди 12 000 години, т.е. около 5000 години преди появата на точно тези рисунки. Друг интересен факт е, че до въпросния жираф е нарисувана човешка фигура със същата височина. Това би означавало, че човекът е 3 - 4 метра висок. Спомнете си в началото на книгата, когато ви разказах за атлантите и техния по-висок ръст. Дали е съвпадение, или
тези хора са виждали представители на предишни цивилизации? Едва ли древният „художник“ си е измислял нещата, които рисува. Всички други фигури са предадени натуралис-тично, т.е. те са видени някъде и не са плод на фантазия.
Освен този жираф в ловните сцени присъстват и някои други необикновени същества, като птици, които са големи, колкото самите хора. Някои учени предполагат, че това са някакви измислени, митологични същества, изцяло от фантазията на художника. Ако допуснем обаче, че той е пресъздавал реални сцени, то какви всъщност са тези птици? Щрауси? По нашите земи щрауси са живели доста след края на последния ледников период -около преди 9000 години. Тогава фауната на Балканския полуостров е била доста по-разнообразна, а климатът по-топъл. През 2007 г. в Македония е открит общ гроб с кости на различни животни, които вероятно са загинали от някакво внезапно природно бедствие. Между тях е намерен череп на жираф и скелет на щраус. Датирани са на около 10 000 години. Този факт потвърждава теорията, че авторът на рисунките не си е измислял. Ако предположим, че древният художник е спазвал пропорциите, то датировката на ловната сцена от рисунките би могла да бъде на между 12 000 и 9000 години.