Едно животно обаче остава неидентифицирано. То е изобразено в профил, като главата му се пада отляво. Когато се вгледаме повече в него, може да заключим, че е някакъв вид едър бозайник от калибъра на елен. Крака
та му обаче не са копитни, а завършват с три пръста (както са и птиците). Главата му е доста голяма, като се сравни с тялото и лесно може да се установи, че няма рога. За съжаление, рисунката е и силно увредена и други елементи от нея не могат да се разпознаят. Интересен факт е, че животното няма опашка. Нещо, което почти не се среща в животинското царство. Ако това е изолиран случай, можем да предположим, че авторът е вложил малко фантазия и го е създал върху стената. Странното обаче е, че подобни животни са нарисувани по много места по Средиземноморието - Турция, Гърция, Италия, Франция и Испания. Някои предположения за вида на животното включват и много късен малък динозавър. Какво е това животно и дали е съществувало успоредно с древните хора? Засега остава загадка.
Минавам към друг интересен фриз, който пресъздава една древна мистерия, свързана може би със странна религиозна традиция. На изображението виждаме човек с вдигнати нагоре ръце, вероятно жена заради формата на панделка около кръста. До нея мъж в профил, който я наблюдава, а най-горе има нарисувана гъба. Много от вас сигурно ще си помислят, че това е култ към храната и тогава древните са открили, че става за ядене, но експертите виждат нещо друго. Според биолозите това е гъба, която предизвиква халюцинации, или така известните „магически гъби“. Те съдържат веществото псилоцибин и са открити от съвременните хора през 1957 г. Тя е мощен природен халюциноген и ефектите му са толкова силни, че са сравнявани с наркотиците. Учените смятат, че древните хора са консумирали тези гъби преди окултен или религиозен ритуал. Изпадайки в този своеобразен транс, те са се свързвали с боговете си.
В продължение на хиляди години в пещерата Магурата са се рисували образи на първото и най-древно божество на планетата Земя - великата богиня Майка. Свидетелство за това са много от по-старите рисунки по стените. След това са добавяни мъжки фигури. Артефакти от тази отдавна изгубена религия се среща навсякъде по света, а на по-късен етап и при траките.
Друг парадокс на пещерата е с какво са си светили древните майстори, докато са рисували. Залата с рисунките е отдалечена и трудно достъпна. Там е нямало хора и следователно огньове. По тавана има значително по-малко количество сажди от помещенията, за които се предполага, че са служили като жилища. Над някои от рисунките, които са направени преди хиляди години, няма и следа от сажди по тавана. Ако са използвали факли, то би следвало да са натопени в масла, които отделят значително количество пушек, който се отлага по таваните. Той полепва и може да остане там с хилядолетия, тъй като представлява водород, който не се разлага. При първите 30 - 40 метра от галерията на рисунките таванът е чист. Тази загадка остава необяснена до днес.
В пещерата Магурата има толкова много загадки и тайни, че могат да се напишат цели книги изцяло посветени на нея. Според дадени проучвания тя може да крие корените на първата азбука в света, други пък разказват за химичните елементи, които са описани с невероятна точност. Несъмнено странните символи могат да бъдат тълкувани по много различни начини, но дали един ден ще стигнем до истинския им смисъл? Има много информация в интернет и по-заинтересованите могат да се разровят.
Дяволско гърло — пещерната мистерия
Може би повечето от вас са чували тази пещера по една или друга причина и са я посетили заради гръмкото й име. Това определено е най-страховитата пещера у нас и една от легендите разказва, че Орфей е слязъл в подземното царство точно през нея. За да стигнете до пещерата, трябва да минете през друг природен феномен Триградското ждрело. Дяволско гърло е благоустроена - има си стълби с парапети и светлина. Дължината й е 1 километър, но обиколката е само 350 метра. Температурата е постоянна, около 8 градуса. Образувана е чрез пропадане на земните пластове, след което в нея нахлува и река, която образува 42-метров водопад, който е най-високият подземен водопад на Балканите. Грохотът му е толкова силен, че залата, в която се намира, е наречена „бучаща“. Дяволската зала е толкова голяма, че може да побере катедралата „Св. Александър Невски“ в София. В пещерата няма интересни образувания, как-то при повечето пещери в България, но въпреки това тя е посещавана от хиляди туристи всяка година. Защо обаче Дяволското гърло е може би най-мистериозната пещера на наша територия?