Естественият вход е всъщност изходът на туристическия маршрут и наподобява Дяволска глава. В нея се изливат водите на Триградската река. Тя влиза в пещерата и я напуска през природен „сифон“. След това водата бликва от другата страна на пещерата. Тук идва и най-голямата мистерия на Дяволското гърло. По изчисления на учените на водата би отнело до 2 - 3 минути да излезе от другия край, след като е влязла в сифона на пещерата. Истината обаче е съвсем друга. Те пускат маркери с оцветена в различни багри течност и отиват на изхода с хронометър да ги изчакат. Първият маркер се появява час и половина, след като е пуснат. Това озадачава учените и те започват да формират теории къде отива водата, преди да излезе. Една от тях е, че тя преминава през различни системи от подземни реки, които обикалят с километри, преди да стигнат до крайната дестинация. Това би означавало, че реката прави много завои и криволичи час и половина преди да се покаже отново на повърхността - представете си цял лабиринт от тесни тунели, пълни с бързо течаща вода.
„През 1968 г. придошлата река вкарва в гърлото на дявола 350 кубика дървен материал, от които нито една треска не излиза на изхода“, разказва екскурзоводът Мичо Солаков.
Всички сме виждали по телевизията или в интернет, когато една река е придошла какво носи със себе си. Цели изкоренени дървета, клони и какво ли още не. През 1968 г. всичко това се изсипва в галерията на Дяволското гърло и бавно започва да се оттича през сифона, поглъщайки всичко. От другата страна обаче не излиза нищо.
Тук теорията с голямата мрежа от подводни реки с много завои увисва. На бял свят излиза ново твърдение - след сифона водата отива в огромно подземно езеро. Това би обяснило изчезването на дървения материал през 1968 г. и донякъде забавянето на маркера с цвета.
Сега сигурност се питате дали не може да се влезне с екипировка и да се проследи къде отива водата. Това начинание обаче е изключително опасно поради бързите води и липсата на каквато и да е видимост. Представете си да влезете с водолазен костюм в супер тесен тунел и да продължавате напред, опипвайки скалите около себе си. Няма светлина, няма въздух, водата те натиска с пълна сила към сигурната смърт.
Въпреки опасностите обаче през 1970 г. двама току-що завършили водолазен курс смелчаци пренебрегват всички опасности и решават да опитат. Явно любопитството им е било толкова голямо, че те заедно с екип организират експедиция и влезли с екипировката си в сифона с бурните води. Повече никой не ги вижда живи. Загиват 21-годишно момиче на име Сияна Люцканова и колегата й на 29 години - Евстати Йовчев. Телата им са издърпани и извадени, благодарение на осигурителното въже. Впоследствие разследващите откриват много грешки при провеждането на експедицията, като най-голямата, от които е влизането с вече използвана бутилка въздух. След този трагичен инцидент никой не иска да предприеме каквато и да е научна експедиция.
За Дяволското гърло съществува и една легенда, според която Орфей (най-великият певец, музикант и поет от древността) се спуска в подземното царство на Ха-дес през пещерата, за да спаси своята любима Евридика.
След като видял колко много страда и през какви мъки минава Орфей, Хадес му позволил да слезе при него и му казал, че ще я върне към живота. Има обаче само едно условие - по пътя обратно той не трябвало да се обръща назад, дори за да я види, докато не излезнат на повърхността. Орфей обаче не издържал и извърнал глава. Така той я изгубил завинаги. Дали това се е случило наистина, или е просто легенда, няма значение, защото поуката е ясна - не се обръщай назад, когато си направил всичко за един човек.
Единственият вариант за пълното изследване на пещерата е доста сложен. Реката, която влиза в пещерата, трябва да се отбие преди нея и да се изчака водата да се оттече. В това обаче са намесени много средства и една такава мисия би била не само скъпа за изпълнение, но и несигурна. Ако някъде по течението останат пълни и непреодолими тунели? Всичко би било безсмислено.