Най-точното и кратко определение за самодива е дух на неземно красиви, млади жени с дълги коси, бели рокли и поглед, който може да те замае и дори убие. Те се движат на групи, пеят и танцуват около кладенци, реки, езера и поляни. Старите хора казват, че ако видиш самодива, не трябва да я поглеждаш в очите. Песните им били омайно красиви и привличали странстващите хора. Така ги отклонявали от пътя им и ги отвличали. Някои ги убиват, на някои им взимат душите и ги оставят живи да странстват по света без цел.
Разказите на местните хора съвпадат до голяма степен с описанието по-горе. Те споделят една история от 70-те години на миналия век, в която овчар от близкото село започнал бързо да губи зрението си. Лекарите само вдигали рамене и не могли да му дадат диагноза и причина за случващото се. Той се отчаял и отишъл при баба Ванга. Още с влизането си тя го попитала кога е видял самодивите. Възрастният мъж си припомнил, че наистина видял неземно красива жена, облечена в бяло, докато прибирал стадото си. Погледите им се срещнали за секунда. Пророчицата обаче му споделила, че нищо не може да се направи, магията им е много силна. Мъжът евентуално ще загуби зрението си. Така и става.
Връщаме се на историята с изчезванията. Споменах ви за двама, които са се върнали без никакви спомени. Един местен човек разказва следното за случката:
„Двама от тях ги намериха, но не помнеха изобщо нищо. Нито къде са били, нито какво са правили от изчезването до връщането си. После започнаха да разказват странни неща за красиви жени. Мислехме ги за луди, но май нещо наистина се случва в нашето село.“
Село Шишенци е свързвано и с друга страховита легенда. Жители на селото твърдят, че след залез слънце започват далечни викове и крясъци. Някои вечери те са по-слаби, но други направо смразявали кръвта. Тези, които не вярват в страшните истории, твърдят, че са чакали, но никой не ги е виждал. Хората споделят, че вечер се затварят и заключват от страх. Легендата разказва, че това са писъците на сватбари, избити по особено жесток начин по време на празненството преди много години. Понеже не са били погребани, душите им още не могат да намерят покой.
Това са само част от мистериите и страховитите разкази на жителите на Шишенци. Със сигурност това е селото с най-много паранормална активност в България.
Храм-кладенец до село Гърло — кой и защо го е построил?
До този момент в книгата разказах за много различни храмове, светилища и религиозни постройки, но този край село Гърло е различен. Намира се до едноименното пернишко село, близо до град Брезник. Това, което отличава храма от всички други, е, че е вкопан в земята, а по средата има кладенец. Директно над кладенеца се намира купол с голям отвор към небето.
Тази архитектура не се среща никъде другаде в България и затова продължава да озадачава археолозите. Предназначението на самия храм също е една енигма, която остава без отговор. За какво е тази дупка в купола? За наблюдение на звездите? Не се знае. Една от теориите е, че храмът принадлежи на цивилизацията, която е обитавала нашите земи преди траките, и е изпълнявал ролята на обсерватория.
Този странен храм-кладенец е открит през 70-те го-
дини на миналия век от археоложката това-Джонова. Според нея той е построен
Димитрина Ми-през XII в. пр.
сред най-старите строеж също е блокове са били
Хр., което моментално го подрежда храмове по нашите земи. Самият му бил трудно начинание. Големите каменни напасвани без каквото и да е спойващо вещество. Определено архитектурата му е странна и впечатляваща.
Наскоро държавата одобри 150 000 лв. помощ за храма, но както се оказа, по-голямата част ще бъдат инвестирани в път до него, а не за реставрация и изграждане на културен център. Типично в наш стил.
Както и да е, подобни храмове има на остров Сардиния, направени от културата Нураги. Няма обаче никакви данни те да имат свои представители на територията на днешна България. Дали те са го построили и ако да, какво са правили тук, е загадка.
Злато за 5 милиарда долара се крие в дълбините на Черно море
В един от епизодите ни на Топ класациите съм ви разказвал накратко историята за 50-те бурета пълни със злато, които може още да се търкалят по дъното на Черно море в потъналия кораб „Черния принц“. Казвам може, защото официални данни за откриването му все
още няма, а този факт не дава мира на изследователи и иманяри вече над 150 години. Точното местонахождение на корабокрушението обаче остава неясно. Всъщност името на кораба е „Принц“, но поради трагичната му съдба и името на морето, в което е потънал, с прозвището „Черния принц“ е по-познато.