Натовареният със злато кораб „Черния Принц“ потъва при силна буря на 14 ноември 1854 г. Той пренасял заплатите на 160 000 войници от англофренския корпус. Сега сигурно се питате какви са тези войници и какво правят около Черно море. Затова ето предисторията.
Действието, преди да се разиграе най-голямата морска загадка, се развива по време на Кримската война между Турция и Русия. Великите сили в лицето на Англия, Франция и Италия заставят зад турците и изпращат стотици кораби в подкрепа на османската войска. През ноември на 1854 г. британският кораб „Принц“ влиза през Босфора в Черно море, натоварен догоре със злато. Курсът му е ясен - Севастопол, където трябва да изплати заплатите на хилядите войници, които закъсняват с месеци. След това корабът се губи някъде по маршрута, като има 10 версии на местоположението на корабокрушението. Британската корона побързала да изпрати средствата, за-щото сред бойните единици нараствало негодувание.
Една от най-популярните тези за локацията му е северните брегове на България, някъде в района на Варна. През онази епоха е нямало радио и екипажът не е могъл да подаде сигнал за тревога и да съобщи местонахождението си. Знае се, че бурята го е повредила някъде в района на днешен Севастопол, след което неуправляемият кораб се понесъл по силното кримско течение на юг. Според някои източници моряците се спасили с лодки и оставили кораба на произвола на съдбата.
Естествено, такова количество злато представлява интерес за много организации. Една от тях е френско акционерно дружество, което проверява дъното около Севастопол през 1875 г. Намерени са много потънали кораби, но от „Принц“ няма следа. След това са похарчени милиони за експедиции, но и те се оказват без резултат. Започват и руснаците да го търсят упорито, защото се нуждаят от средствата след 1920 г. Отново без резултат. Организирани са експедиции от Франция, Италия, Япония и Русия. Единствено Англия не е направила такава до момента, което повдига съмнение. Като има намесени толкова много пари, аз подозирам, че всичко може да мине много тихо. Корабът вече отдавна сигурно е намерен и златото да е попаднало обратно в ръцете на англичаните или на някой по-сериозен предприемач.
Епилог
В началото ви предупредих, че след тази книга ще гледате по различен начин на много местности, които сте чували и дори посещавали. Въпреки това вие отгърнахте следващата страница и продължихте да четете. Това е нашата човешка същност - ние искаме да знаем, ние сме любопитни и това ни тласка напред и нагоре. Пътят обаче ни отвежда към още въпроси и разбираме, че колкото повече научаваме, толкова в пъти повече става неизвестното пред нас. Отговорите пораждат нови все по-трудни въпроси за разрешаване. Мистериите на България са точно такъв случай. Макар и все още някои от тях да са неразгадани, те доказват, че ние не сме просто народ, ние сме цивилизация!
Така, приятели, надявам се тази книга да ви е харесала и ако е така, не забравяйте да ударите по един Like в подкрепа... чакайте, тук няма как да ударите Like! Тази работа можете да я свършите в YouTube канала ми The Clashers и да не забравите да се абонирате.
Много хора сигурно сега се чудят защо завършвам с тези думи книгата си, но всъщност това е начинът, по който изпращам всички зрители в канала. Думи, които повтарям постоянно, думи, които са станали част от мен и същността ми на Youtuber. Това е една своеобразна покана към хората, които често забравят, че простите неща, като да щракнеш с бутона на мишката, означават много за някои хора. Хора като мен, които са положили много труд, за да представят едно кратко 10-минутно видео. Затова искам да завърша тази книга с два призива към всички вас:
Първият е да обичате нашата малка България и нико-
га да не се отказвате от нея, въпреки трудностите, на които ви подлага днешната система. Както разбрахте, ние сме един народ със славно минало и светло бъдеще, ако заедно си изградим такова. Нашите предци, независимо дали траки, прабългари или представители на още по-древна цивилизация са дали на света много. А на нас
са дали основата да ходим с гордо вдигнати глави и на въпроса „Откъде си?“ да не се срамуваме да кажем „България“. В тази книга със сигурност много от вас са от-
крили десетки прекрасни места, които да посетят при следващото си пътуване. Пожелавам ви да продължавате да обогатявате кръгозора си и допълвате към информа-
цията, която вече сте прочели тук.
Вторият ми призив към всички вас е да сте благодарни за това, което имате, да сте позитивни и да се усмихвате повече. Никога не се отказвайте от мечтите си. Запомнете, че хората получават това, за което се борят, а не, което искат! Ако ви трябва доказателство за по-горните думи, погледнете мен. Три години преди завършването на тази книга, ако някои ми беше казал, че ще имам YouTube канал, ще правя видеа, които се харесват, и, че ще напиша книга, бих му отвърнал да отиде да се прегледа в някоя болница. Но факт, ето четете последните редове от книгата ми и постигнах мечтата си - да разказвам на хората всевъзможни интересни неща от нашия свят и така да обогатя знанията ви по мой си начин.