Смята се, че в най-дълбока древност платото Бе-линташ е използвано от траките като астрономическа обсерватория. Те са почитали бог Себазий и като доказателство за това служи намерена сребърна плоча с лика му.
В околността обаче са открити няколко скални останки с надписи, чийто текст все още не е разчетен. Археолозите предполагат, че тази местност е обитавана от цивилизация по-древна дори от тази на гърците.
Дотук с нещата, които знаем и са подкрепени от научни факти. Малко е, нали? И аз така мисля. Затова пък загадките какво е Белинташ и за какво е служил са толкова много, че трябва да ги систематизирам:
1. Извънземна станция, където са кацали кораби;
2. Ноевият ковчег е акостирал там след потопа;
3. Там е заровено съкровище на Александър Велики;
4. Древен Бог „гостувал“ на Земята.
Всяка от тезите има своеобразни доказателства и всеки човек може да вярва в някоя от тях. Екстрасенси
използват платото, за да се заредят, и споделят, че това е едно от местата в България с много висока енергия.
Аз лично посещавам Белинташ често и всеки път се чувствам отпочинал, свеж и в много добро настроение. Дали е от енергията, или от чистия въздух и прекрасните гледки - не знам, но ефектът е налице.
За какво точно е служил Белинташ и какви тайни крие?
Ето какво казва баба Ванга: „Белинташ ще разкрие тайните си след осмата жертва!“
Сигурно сега по-любопитните се питат: „Колко жертви има до момента?“. Спокойно, не се чувствайте виновни и аз се запитах същото, когато прочетох предсказанието на пророчицата. До този момент има документирани 4 жертви - двама ударени от мълния и двама паднали от скалата.
Много иманяри, поддръжници на теорията за несметно съкровище, вече многократно са претърсвали района. Дори свидетелства за тяхната „работа“ могат да се видят и до днес странично от пътеките - големи дупки изкопани „просто ей така“. Аз винаги съм си мислил, че под думата „съкровище“ не винаги се смята злато или скъпоценности. В някои случаи може да е нещо много повече, като могъщо знание например.
Нека разгледаме първата теза: извънземни са използвали Белинташ като летище и там цивилизации от други планети са осъществявали контакт с нашата.
Много скептици сега ще си кажат, че това са пълни измишльотини и не е реално. И аз бях един от тях, но колкото повече четох и посещавах мястото, толкова повече се убеждавах, че е възможно. Няма как да си го представите, ако не сте били там. Гъста гора изведнъж прекъсната от голо, скалисто плато, което започва в низината и стига до самия връх.
Върхът всъщност е огромна равна скала почти без растителност и с отсечен на 20 градуса наклон спрямо хоризонта. Това е и първата мистерия - как своеобразен връх може да е равен в продължение на 300 метра. Но хайде да отдадем тази заслуга на природата.
На самата скала има много странни улеи, ниши, стъпала и кладенци. Научното име на тези кладенци всъщност е щерни, което означава съд за събиране на дъждовна вода. Те представляват кръгли отвори в почти перфектна форма с дълбочина до 2 метра и половина. Те са толкова добре оформени и с гладки стени, че много археолози се питат как древните траки са успели с тогавашната технология да ги направят. Те датират на повече от 6000 - 7000 години. Тогава може би изобщо е нямало траки, но затова ще поговорим по-нататък. За какво всъщност им е трябвала дъждовна вода, след като са имали река наблизо, също е тема на размисъл, но нека приемем, че са ги използвали за ритуални цели. Специалисти смятат, че траките са се потапяли в дъждовната вода, която се е събирала в двете големи щерни в скалите
и по този начин придобивали необикновена мощ и познание. Ритуалът се е изпълнявал в дните, когато в малките езера се отразявали Луната и Слънцето. Хората смятали, че така се свързват с Космоса и неговата божествена сила.
Първата мистерия е как са ги изсекли толкова прецизно, а втората е още по-смущаваща - защо те никога не пресъхват.
Представете си гола скала с дупка по средата, като единствен източник на вода е дъждът. В летните месеци под жаркото слънце тази скала се нагрява и по законите на физиката водата трябва да се изпарява. Особено след седмица-две без дъжд. Да, но това не се случва на Белинташ. Тези два големи кладенеца са винаги пълни. Няма друг източник, който да ги захранва от дъното, никой не налива нарочно вода в тях... Дали има някаква сила, или технология, която позволява това да се случва, не се знае... все още.
Това са само два кладенеца, а цялото плато всъщност е осеяно със странни групи отвори и улеи, които ту ги свързват, ту свършват в нищото. Те продължават да са загадка. Едното предположение е, че това е небесна карта и тя съвпада с дадени съзвездия. Другото е, че служи като ориентир за извънземните летателни апарати, които се навигирали по-лесно благодарение на тях. Тази координатна мрежа може би им е помагала за следващите дестинации.