— Защо се карате? — изджафка той.
— За ръкавичката! — отвърна Лиса Кокошарска. — Ние намерихме една ръкавичка и не можем да я разделим.
Хитрият Страхилчо хвърли едно око към ръкавичката на Тошката, позна я и рече:
— То е най-лесна работа. Я се наредете един до друг с очи към могилката. Щом река „ав“ — всички тичайте нагоре! Който стигне най-напред на върха — негова ще бъде ръкавичката!
Зверовете се наредиха: най-отдясно — Медун, до него — Вълкан, до Вълкана — Лиса, до нея — Зайко, а до Зайка — Катеринка.
— Ав! — изджафка Страхилчо и зверовете се втурнаха нагоре.
А Страхилчо захапа ръкавичката на Тошката и — дим да го няма. Изчезна към селото:
На другата сутрин, когато Тошката се показа на прага със сурвакница в ръка, от кучешката колибка изскочи Страхилчо, захапал изгубената ръкавичка.
— Хей, къде си я намерил? — весело извика Тошката, грабна я от устата му и за награда му даде един краищник от новогодишната баница.