Малку приди обид имъши захърнъ рунливъ тортъ „Интенмън“ или „бабкъ“ със сирини, или любиматъ ми маслинъ рунливъ френскъ тортъ. Или пунякугъ lоx и bagels с крем сирини и херингъ в смитанув сос.
Убядът винъги беши изнинадъ. Ут времи нъ времи пу някулку кутии „Зъ цялуту симейству“ ут „Най-хрупкавуту пържину пили нъ Колънъл“, но най-честу пу три-четири пици с кулбас и пипирони или пулувин дузинъ понички от „При Вини“. Поничкити бяхъ върхът, чувече. С чушки и яйца, с телишки пармизан, с италянски вкусутии и тип „Кухнински шкаф“ с всичку.
Убужавах убядъ, чувече.
Слидобидити гу давъх по-кротку. Саму малку къфе и някулку пъкетъ „Ореус“. Или пък някулку „Литъл Деби сетълайт“-а.
Кугату беши гурещу, Сал ми дунасяши цял гълон смитанув слъдулед с ядки „Уелш Фарм“. Смесвъши гу с цял буркан шукуладув сироп „Хършис“ и аз бях нъ седмуту нибе, чувече.
Вичерятъ започваши в пет, щоту ни издържах повичи. Мари ми нарязваши някулку хубъви парчетъ антипастъ, дукату Сал изпиче ореганататъ с миди и лук. Посли идваши ред нъ пастатъ — някулку паундъ ут супир linguine на Мари с бял мидин сос, фидету направу плувнълу в мъсло и лук, а нарязанити нъ кубчитъ миди — натрупани утгори, тъ чак приливът. Следвъ рибътъ, убикнувену и някулку три-четири паундуви умаръ или шест паундъ скъриди, приготвини в стил „скампи“. След тува, пу мръвкъ, може би стейк или телишку, или кракувскъ шункъ. Зъ дисерт, можи би ощи пу идин гълон ут смитанувия с ядкити или хубъв черешув кейк, или някулку праскувени пая „а la mode“ заидну с някулку каноли.
Закускатъ приди лягани беши винаги захаросанъ. Сал ме уставяши дъ ям толкувъ „Сникърс“-и, колкуту ми душъ сакаши. Купуваше цели кашони и ми уставяши пу еднъ кутийкъ ду лиглоту, та дъ могъ дъ си хапвъм всеки път къту углъднея. А пък за дъ сми честни, достъ углъднявъм приз нущта. Ну никугъ ни будя Сал или Мари. Знаих, чи трябвъ дъ спът. Бях дубър. Стуях гладин ду зъкускъ.
Сали и Мари знаихъ как дъ съ грижът зъ мени. Знаихъ какво ми трябвъ. Чи трябвъ дъ ям. Те ми влизъхъ в пулужение зъ ядиниту, нъли ръзбиръш.
Всичку беши наред, ду деня, в койту и двамътъ бяхъ излязли. Те никугъ ни мъ уставяхъ сам. Искъм дъ кажъ, те със сигурнуст излизъхъ заедну ут времи нъ времи, ну никугъ зъ дългу. А този път съ забавихъ. Някулку часъ, можи би, а аз умиръх ут глад. Не чи просту бях гладин. Направу умиръх ут глад!
А ни можих дъ станъ ут лиглоту.
Не винаги съм бил толкувъ дибел. Искъм дъ кажъ, какту спурид мамъ винъги съм си бил. Тя казваши, че съм съ рудил гулям и просту съм прудължил дъ дибилея. Амъ сига съм угромин, чувече. Заемъм цялъ двойнъ спалня. Ни могъ сам дъ ставъм ут лиглоту. Винаги е трбвалу Сал или Мари дъ ми пумагът. Дубре, чи Мари е силнъ — истинскъ сицилианкъ — иначи нямаши дъ имъ никвъ ползъ ут нея. Идинствинуту, ут куету имъх нуждъ, бе някой ут тях дъ ми дъде началнъ засилкъ и дъ имъ някуй, нъ койту дъ съ ублегнъ, дукъту съ зъвлачъ ду банятъ. Махнахъ рамкатъ нъ врататъ и пак ни могъ дъ съ обърнъ. Дубре чи ходя саму два пъти нъ ден. И нямъ никакву знъчение дъли съм пу малкъ или пу гулямъ, чувече, просту трябвъ дъ седнъ. Първу, чи ни могъ дъ седя прав толкувъ дългу. И втору, ами, искъм дъ кажъ, че ни съм си гу виждъл пуследнити десет гудини, така чи идинствиния начин дъ съм сигурен, чи ни пикая нъ подъ, е кату седнъ. И дури тугавъ пунякугъ ни улучвъм чиниятъ. А кугату ставъ думъ зъ нещу по-гуляму…
Но дъ ни гуворим зъ тува.
Какту и дъ е, Сал и Мери ги нямаши някулку часъ, а аз умиръх ут глад, такя чи съ упитъх сам дъ станъ ут лиглоту. Утне ми цялъ вечнуст, но успях да седнъ със собствини сили. Почувствъх съ дубре. Ни бях гу правил сам ут гудини. Посли, кату съ държах зъ рамкатъ нъ лиглоту, някакси съ изправих нъ крака. Започнах дъ съ тътря през спалнятъ, на малки крачки, така чи дъ ни загубя равновесие. Боже, нищях дъ си мисля къкво щеши да ми съ случи, аку съ бях кътурнал и съ бях нарънил в подъ. Искъм дъ кажъ, чувече, че щеши дъ им съ нъложи дъ докарът кран или нещу таковъ, за дъ мъ вдигнът нъ кръка.
И тъкму си гу мислих, кугату съ зъпочнъ. Почнъх дъ съ олюлявам. Първу по-леку, посли по-силну. Казвъм ти, бях съ изплашил ду смърт. Засилих съ към врататъ, кату си мислих чи шъ съ хванъ зъ рамкатъ, но започнъх дъ съ клатушкъм, дукату съ припъвъх и съ стуварих върху врататъ с ужасен трясък. Видях мазилкътъ дъ съ напуквъ и чух подпорити как скърцът и протестирът, но стенатъ издържа и все ощи си бях на кракатъ. Ни бях паднъл!
Но съ бях заклещил. Обикновену минавъх страничну през врататъ. Сига съ бях запречил пуд ъгъл и без значение колку съ упитвъх, ни можих дъ съ пумръднъ. Уплаших съ. Започнъхъ дъ мъ булът гърдити и сърцету ми започнъ дъ бий кату луду. Ни бях си стуял нъ кракатъ толкуз дългу, вечи ни помня колку гудини. Ни можех дъ дишъм. Изкрищях зъ помощ. Крищях ду скъсвъни, но туй ни беши толкуз многу. Гърдити ми съ затлачихъ, все идно, чи съ пълнихъ с вудъ или нещу таковъ. Повичи ни можих дъ крищъ. Всичку ми съ зъмъгли, посли всичку пучирня.