Хранатъ беши всичку зъ мен. Помня как упътвъх хорътъ пу времиту, кугату все ощи можих дъ съ разхождъм. Например: „Отивати ду «Дънкин Донътс» и завивати наляву, посли свивати зад трити куупирации и завивати надясну при «Дайъри Куийн» и посли ощи пулувин миля надолу пу улицътъ, идин блок след «Пейзънс Пица».“ Всичкити ми уриинтири бяха свързъни с хранъ.
Само чи, след къту спичелих лутариятъ и съ приместихми в Лонг Айлънд, станъх толкуз дибел, чи зъ мен свитът съ изразявъши в моятъ спалня, а времиту съ измервъши с времиту зъ ядини и тиливизионнити пруграми.
И сига тиливизурът е пуснът. Едно времи убичъх дъ гледъм тиливизия. Всичкити тиливизионни игри и толк шоутъ сутрин и съпункити слидобяд. Всичкити ги убужавъх. Сига ги мазя. Не шоутата — рикламити. Ядини! Изглеждъ всичку, куету прудавът е шибану ядини! Истинску мъчение, чувече! Направу полудявъм с дистанционнуту, саму дету всеки път къту привключъ, виждъм тува ядини, дету ми гу тикът в естествини цвитове! Направу шъ пулудея, нали разбиръш! Искъм дъ кажъ, аку ни е „Мак Доналдс“, шъ и „Бъргър Кинг“ или „Уендис“, или „Ред Лобстър“, с всичкити тези скъриди, куиту сякаш приливът ут идиния край нъ вилицътъ. Или мумченциту ут „Пилсбъри Дафбойс“, куету бутъ някъквъ новъ вкусутия с канелъ, или шукуладув кейк зъ микрувълнувъ, или „Рийсиз Пийсис“, или „Яжти гувежду — тува е истинскъ хранъ“, или „Доминус Пицъ“ или фъстъчину маслу „Питър Пан“ или пили ут „Холи Фармс“, или вафли „Даунифлейкс“, или чипс „Дориту Начу“ и ощи, и ощи, и ощи.
Нали рзбиръш?
Казвам ти, чи ни е честну, чувече. Направу дъ съ пубъркъш!
— Добре, Топси — казвъ Дулорис. — Време е за гърба. Виж, знам, че не можеш да се завъртиш, само искам да ми помогнеш. Ще развържа дясната ти ръка, така че да мога да изтъркам част от гърба ти.
Държът ми ръцети вързъни зъ рамкътъ нъ лиглоту. Тува и защоту ут диетътъ малку углупявъм. Имъм привръзки нъ пукъзалицъ и нъ средния пръст нъ дяснътъ ръкъ, щоту съ упитъх дъ ги ям.
Ни тъ бъзикъм, чувече. Тук малку съм изкукъл. Искъм дъ кажъ, чи оня нощ наистинъ си пумислих, чи тия пръсти съ хотдоци. Наистинъ. Какту си пумислих, чи чаршафът ми е гуляму пърче лъзаня, а възглавницътъ — гигантскъ горскъ ягудъ, така могъ дъ съ закълнъ, чи оная нощ пръстити ми бяхъ хотдоци. Беши тъмну. Започнъх дъ ги дъвчъ и в същуту времи дъ пищъ. Доктурити казахъ, чи съм бил халюциниръл. Зашихъ ги с десет шевъ. Сига ми държът ръцети вързъни, така чи дъ ни ги надъвчъ пак.
Нямъ зъщо дъ съ притиснявът. Няма. Многу були.
— Първу ми дай бунбон — й казвъм аз.
— Не — казвъ Дулорис. — После, Топси. После.
— Дубре — казвъм аз. Но ни съм съгласин.
Кугату ми развързвъ ляватъ киткъ, съ търкулвъм няляву, все идно, чи й давам дъ ми измие гърбъ, дукъдету можи. Но дукату съм извит нъсам, ръботя пу левия каиш и гу развързвъм. Сига съм гутов.
— Добре, Топси — казвъ тя. — Търкулни се обатно.
И аз съ търкалям. Прудължавъм дъ съ търкалям. Притъркулвъм съ нядясну и сграбчвам Дулорис.
— Бунбон! — крищъ аз. — Дай ми! Сига!
Дулорис пищи и съ гърчи. Тя е силнъ, но аз съм я хванъл здраву. Тя съ утскубвъ, но аз съ прутягъм слид нея. Кръкът й съ пудхлъзвъ и тя падъ, но аз съ навеждъм ут ръбъ нъ лиглоту, все ощи я стискъм, нямъ отървъни, със свободнътъ си ръкъ съ прутягъм към джобъ с карамелити.
Само дету извиднъж усещъм, чи съ изплъзвъм. Искъм дъ кажъ, чи лиглоту съ клати, цялуту изрудску болничну лигло съ приубръщъ заидну с мен. И аз пулитъм праву надолу към Дулорис. Упитвъм съ дъ спръ, но ни могъ. Лиглоту твърди многу съ и килнълу. Губя равновесии. Падам. Дулорис изписквъ, след кату съ призимявъм върху нея.
Не изписквъ дългу. Повичи звучи кату кратку изквичавани, какту кугату си настъпиш пинчиръ пу кръкъ. Посли спиръ.
Но ни приставъ дъ съ движи. Тя съ бори и ритъ и дращи изутдолу, упитвъ съ дъ излези, дъ дишъ. А аз съ упитвъм дъ съ махнъ, наистинъ съ упитвъм, но е толкуз трудну. Най-накрая съ катурвъм назад и настръни. Ставъ бавну, но накрая слизъм ут нея.
Многу късну. Беднътъ Дулорис вечи е спрялъ дъ съ бори. А кугату успявъм дъ пугледнъ лицету й, то е някък синю. Всъщнуст, достъ синю. Искъм дъ кажъ, кату чи ли е умрялъ.
Май щъ съ разривъ. Ни могъ дъ съ спръ. Убичах Дулорис, а сига вечи я няма. И най-многу убичъх карамелчитътъ.
Куету ми напомня зъ джобъ със вкусотиити. Така чи прудължавъм дъ плачъ и я прибърквъм. Мушкъм си ръкътъ, но ни могъ дъ намеря карамелчитътъ. Ниту идно.