Седях на площадката зад къщата, взирах се в звездите и пушех, когато тя излезе, настани се до мен и сложи ръка на врата ми.
— Е? — промърморих.
— Бива си го — отвърна Джо. — Какво ще кажеш да се прибереш и да се позанимаеш с мен?
Преди да отговоря, найлоновите й бикини прошумоляха и се озоваха в скута ми.
По-късно, докато си хапвахме портокали в леглото (порок, който след време превъзмогнахме), попитах Джо:
— Какво означава „бива си го“? Става ли за издаване?
— Право да ти кажа — отвърна тя — нищичко не знам за бляскавия свят на издателите, но през целия ми живот четенето ми е доставяло удоволствие — ако искаш да знаеш, първата ми любов беше „Любопиткото Джордж“…
— Не разбивай сърцето ми — прекъснах я.
Джо се наведе, пъхна в устата ми резенче портокал, а гърдите й предизвикателно докоснаха рамото ми. Сетне продължи да говори, сякаш не беше чула забележката ми:
— … прочетох книгата ти с голямо удоволствие. Убедена съм, че кариерата ти на репортер в „Дери Нюз“ ще приключи още докато си стажант. Убедена съм, че ще бъда съпруга на писател.
Изказването й ме въодушеви, дори ме побиха тръпки. Джо не познаваше бляскавия свят на издателите, но щом вярваше в таланта ми и аз вярвах в себе си… което се оказа най-правилната тактика. Намерих си агент с помощта на бившия ми преподавател по литература (който прочете моя роман и го похвали с половин уста, може би защото комерсиалността на произведението му се бе сторила като ерес) и агентът продаде „Раздвояване“ на „Рандъм Хаус“ — първото издателство, на което предложи ръкописа.
Джо се оказа права и относно кариерата ми като репортер. В продължение на четири месеца отразявах събития като конни надбягвания, изложби на цветя и благотворителни вечери, за което получавах сто долара седмично, сетне получих първия чек от „Рандъм Хаус“ — сумата възлизаше на 27 000 долара, след като ми бяха удържали комисионата на агента. Не бях работил в редакцията на вестника достатъчно дълго, че да получа дори минимално повишение на заплатата, въпреки това колегите ми устроиха прощално празненство. Спомням си, че тържеството се състоя в „Барът на Джак“. От единия до другия край на малката зала беше опънат лозунг с надпис: „Желаем ти късмет, Майк — продължавай да пишеш!“ Когато се прибрахме у дома, Джоана отбеляза, че ако завистта притежава свойствата на киселина, от мен са щели да останат само три зъба и катарамата на колана ми.
По-късно, след като се любихме в мрака, по стар навик си хапнахме портокал в леглото и пушихме от една цигара, попитах:
— Никой няма да я обърка с „Върни се у дома, Ейнджъл“, нали? — Говорех за моята книга. Джо ме разбра, както разбра, че съм доста потиснат от отрицателната рецензия на моя бивш преподавател по литература.
— Нали няма да се правиш на подценяван гений? — попита тя и се повдигна на лакът. — Ако си решил да го сториш, кажи ми го още сега — първата ми работа утре сутринта ще бъде да подам молба за развод.
Изказването й ме развесели и същевременно се почувствах засегнат.
— Видя ли рекламния материал на „Рандъм Хаус“? — попитах я, макар да знаех, че го е прочела. — Малко остава да ме нарекат В. С. Андрюс1 с пишка.
— В интерес на истината наистина имаш пишка — подхвърли Джоана и лекичко стисна въпросния орган. — Хич да не ти пука как те наричат… Знаеш ли, че когато бяхме в трети клас, Пати Банинг ми казваше долна уличница. Но не бях такава.
— Най-важното е как те приемат.
— Дрън-дрън! — Този път стисна члена ми силно, при което едновременно усетих болка и неописуемо удоволствие. През онези отдавна отминали дни мишокът, криещ се в панталона ми, не го беше грижа в какво ще се пъхне, стига да е задълго. — Щастието е най-важното на света. Щастлив ли си, когато пишеш, Майк?
— Разбира се — отвърнах, макар че тя много добре знаеше какъв ще бъде отговорът.
— А съвестта гризе ли те, когато твориш?
— Когато пиша, нищо не ме интересува освен това — промърморих и се претърколих върху нея.
— Божичко! — престорено възмутено възкликна тя и тонът й на оскърбена стара мома както винаги ме възбуди. — Помежду ни има пенис!
Докато се любехме, направих две въодушевяващи открития: че Джо наистина бе харесала книгата ми (ама че съм лицемер — бях разбрал, че романът й е допаднал още докато я наблюдавах как седи в креслото с подвити крака и толкова е погълната от четивото, че не обръща внимание на немирната къдрица, която се спуска на челото й) и че няма причина да се срамувам от написаното… поне според съпругата ми. Разбрах и още нещо — най-важното бе нейното възприемане на нещата, съчетано с моите схващания: получаваше се ефект като да гледаш през бинокъл, което се случва само със семейните двойки.
1
Американска писателка, авторка на развлекателни романи — семейни драми с елементи на трилър. — Б.пр.