— Да — потвърди Мария. — Много поръчки. Ник се съсипва…
— Знам, знам — прекъсна я с досада госпожица Нери. — Значи трябва да ви разкажа.
— Ако може по-подробно.
— За това съм дошла… Та преди четири месеца тя станала свидетел на отвличането на детето си. Седяла на терасата, а то, петгодишно момче, играело долу в градинката. Тя четяла книга. — Тук госпожицата натърти и за първи път стрелна Мария. — Докато прехвърляла страниците, надникнала долу и видяла някакъв възрастен мъж да натиква Дани в чантата си.
— Дани?
— Синът й се казва така.
— В чанта? — почеса се Ник по главата.
— Точно това казах.
— Голяма чанта значи — заключи Ник. — Продължавайте.
— Докато слезе, мъжът изчезнал.
— Възрастен мъж? И вече изчезнал?
— И следа нямало от него.
— Хм. И после?
— Тя уведомила полицията.
— И?
— Нищо.
— Естествено — кимна разбиращо Ник. — Откуп искаха ли?
— Никой не се е обаждал.
— А такова… бащата?
— Няма баща.
— Ха! Дете има, баща — няма?
— Тя е самотна майка.
Мария се усмихна гадно — абе всички кучки се водят такива…
Госпожица Нери се направи, че не вижда.
— Клиентката ми не се осланяла на полицията…
— Правилно — промърмори Ник.
— …и тръгнала сама да търси. И успяла да открие мъжа, който отвлякъл детето.
— Открила го? Пребил ли я?
— Не. — Адвокатката замълча. — Опитал се да я натика в чантата си.
— Правилно прецених, че трябва да е била голяма чанта — доволен констатира Ник. — И?
— Клиентката ми е в лудницата.
— Боже мой!
— Говори объркани и странни неща. Ще ви срещна с нея. Детето го няма.
— И какво искате от мен?
— Да откриете този възрастен мъж.
Мария му правеше знаци с очи.
— Хм… Срещу?
— Десет хиляди.
— Лева?
— Долари.
— Приемам!
3.
— Оха! — потри ръце Ник, след като вратата хлопна зад гърба на адвокатката
— Голяма глупост направи — изпухтя Мария.
— Десет бона! Може пък и да ти купя количка.
— Количка ли? — наостри уши мария. — Количка?
— Едно тико например. На старо.
— Аз в тико? И на старо?
— Мила, в момента кантората не е в блестящо състояние…
— Че тя кога е била в по-добро?
— Я! — сепна се Ник. — Ти да не си сърдита?
— Бясна съм!
— И защо?
— Тико! Боже мой! Аз — в тико!
— По-добре е от тролея.
— Напускам! — тръшна Мария тефтера на пода.
— Защо? — безпомощно отпусна рамене Ник.
— Заради тая въшка — тикото!
И трясна вратата.
— Абе, тая от майтап не разбира — махна с ръка Ник и седна до уискито. — Кола… Да не съм луд!
Тъкмо щеше да отпие, когато вратата се отвори пак с трясък. Мария — още по-бясна, разчорлена и секси.
— Само това ме кефи, че никога няма да вземеш тия пари!
— Ще видим — млясна Ник.
— Никой не е хванал Торбалан! Ама като не гледаш новините по телевизията…
Лууп — вратата пак я скри. Ник преглътна половината чаша, поглади корема си и реши да поработи.
4.
Включи компютъра и влезе в Мрежата. Намери най-клюкарския местен вестник и след няколко минути вече се проклинаше, задето бе поел тая каша, наречена от журналистите „случаят Торбалан“.
Можеше да се каже, че нещата се бяха развили на два етапа. В първия медиите бяха благоразположени към майката, съчустваха й и основната нишка в публикациите бе „какво прави полицията, че детето още не е намерено?“. Имаше интервюта с с нея, съседи, баба, дядо. Глория Попова бе намахана бизнесдама с няколко кафенета из центъра и хотел на морето. Нормална жена — обичаше скъпите тоалети и яки млади момчета. Припомняха нейни светски истории с футболист, банкер и автоджамбазин. Във всичките си изяви тя описваше мистериозния Торбалан — дребен почти като джудже старец със сплъстена бяла коса.
Вторият етап бе изцяло срещу нея. Тя бе налетяла на един клошар, който да се защити, бе нахлузил мръсната си чанта на главата й. Женицата определено бе превъртяла и твърдеше, че чантата била тунел към Рая! И че този Рай не бил това, което хората си мислели — Господ бил дерибей, а малките дечица, които Торбалан крадял, прислужвали на херувими, серафими и други крилати гадове… Оттук нататък животът на Глория Попова и отношението към нея — поне в пресата — се бе завъртяло. След един залп от подигравки полицията започнала разследване срещу нея за изчезването на детето, а след месец я прибрали и в психиатрична клиника. Вестниците започнали да строят хипотези защо е погубила рожбата си. В една публикация дори била наречена госпожица Глория Торбалан.
— Рай… Ангели… — изпъшка Ник. — В какво се забърках пак, мамка му?