И метна останалото в чашата количество алкохол в пресъхналата си уста. Погледна със съжаление чека за хиляда долара от госпожица Нери и реши, че трябва да й го върне.
Бутилката бе почти празна, а като връх на неприятностите, Мария я нямаше. За капак и звънецът на вратата зазвъня на пожар.
Ник се дотътри до коридора и сърдито изръмжа:
— Влизай!
— Ник!
Така радостно и възторжено можеше да вика само един — Коцето. Тоя Рошльо бе непоправимо болен от оптимизъм. Нахлу като пролетен вятър.
— Как си? Пак нищо не правиш. Сигурно защото Мария я няма… Абе що не пуснеш малко слънце в тая стая? Къде е Мария?…
Най-хубавото беше, че носеше цяла-целеничка бутилка уиски.
— Значи нещата вървят добре, щом купуваш шотландска ракия — заключи Ник.
Лейтенантът от полицията вече бе бивш лейтенант и настоящ бизнесмен. С парите от случая Тен и главата си трябваше да обезпечи старините на двамата.
— Ами — приземи го Рошльо. — Намерил съм един голям специалист от Гренада, но иска много пари.
— Гренада? — почеса се Ник по врата. — И специалист?
— Голям — убедено се закокорчи той.
Сладур!
— Ами взимай го. Да се качва на влака и да идва.
— Няма влак.
— Че каква е тая държава с големи специалисти, пък без влак?
— Островна.
— Ами да хваща тогава първото кану.
— Иска стотина хиляди долара.
— Абе, ти луд ли си? Нямам!
— Ник…
— Няма Ник! Нямам! Абе, какво сте си плюли в устата — пари, пари! Мария, ти!
— Тя къде е?
— Торбалан я взе — тросна се Ник.
После се плесна по челото.
— Какво ще кажеш за тая история?
— Коя?
— За тая… Глория Торбалан!
Веднага включи момчето — нали чете вестници.
— Интересен случай.
— Какво интересен, бе. Хаховски случай.
— Не бих казал.
— Тъй ли? И защо?
— Има голяма вероятност всичко, което Глория разказва за стареца и Рая, да е истина.
— Едно към едно?
— Защо не? Само трябва да се сменят някои термини.
— Така… И по-точно?
— Ами да си представим, че теорията за паралелните светове е истина. Едно към едно, както казваш. И един такъв да е придобил известност сред нас като Рая.
— Много си шантав — загуби интерес към историята Ник и насочи вниманието си към бутилката. — Абе, ти защо не си я отворил още?
— Ето, отварям я… Не знам защо хората толкова си падат по тоя рай. Като чета автентични описания от старо време, той е място със строга йерархия, много тоталитаризъм и прусашка дисциплина.
— Нещо като социализма и комунизма?
— По-лошо. Щото Сталин и нашият Тодор Живков са можели само в сънищата си да мечтаят за тая власт, съчетана с безжалостност, която има господарят на Рая.
— Айде, бе!
— В Стария завет се споменават само четири ангела. Там управител на Рая е Гавриил. По-късно се появяват херувимите и серафимите, които клечат край трона на Бога, натягат му се до премала и се молят. А нисшите, демек обикновените ангели, вършат всичко останало из Рая.
Ник погледна скришом нагоре: таванът си бе цял и не даваше признаци да се кани да рухне отгоре им.
— На какво ти прилича всичко това? На казарма, нали? Може и на районно управление на полицията. Сержантите шетат по улиците, офицерите въртят куйрук на директора, тоест на Господа…
— Стига, бе!
— Какво?
— Стига богохулства!
Коцето зяпна:
— Ти да не си станал вярващ?
— Ами. Ама това, дето го приказваш, си е чиста проба заяждане.
— С кого?
— С Оня горе.
— Глупости. По-скоро той е някъде встрани. Говоря ти за Паралелния свят.
— Не може ли с малко по-обикновени лафове?
— Ех, Ник… Уиски разбираш какво е, а паралелно ти е трудно да смелиш… Мисля, че чрез религията тия от Паралелния свят ни владеят.
— Слушай, ти да не си пил? — загрижено попита Ник.
— Нито глътка.
— Ами такова… да не би уволнението от полицията да те е разстроило?
— Не… Виж, Ник, много от необяснимите неща в науката добиват обяснение, ако приемем наличието на Паралелен свят.
— Лично аз смятам, че най-приемливото обяснение за тоя бълвоч дават в психиатрията. Клиентката ми е живо доказателство.
— Клиентка ли? — наостри уши Коцето.
— Глория Попова.
— Тя те е наела? — ахна той.
— За десет хиляди долара.
— Тъкмо толкова ми трябват на първо време!
— Не ги давам!
— Айде…
— Не си и помисляй! — предупреди строго Ник.
— Какво ще ги правиш?
— Ще си ги държа на влог.
— Ти и влог? — шашна се Коцето.
— Браво, бе! Според теб развейпрах ли съм?
— Започна ли вече разследване?
— Нищо не съм почнал. Ето на, стоя, гледам си чекчето и го браня от гадове като теб и Мария.