Коцето се замисли. Ник го загледа с благоговение и надежда, че ей сега от устата му, вместо бисер и маргарит, ще закапят сакрални тайни.
— Провери статистиката в полицията за изчезналите безследно през последните години. И колко от тях са деца. А! Срещни се непременно с Глория.
Мамка му… Чудото се отлагаше.
— След като говорих с кукуригу като тебе, остава да си разваля здравия ум и с луда като нея — въздъхна тежко Ник.
5.
В полицията още в коридора налетя на Колимечков. Естествено, като го видя, се разбърза.
— Малко информация?
— Тичам по задачи, Марлоу… Бързам!…
Той и тичане? На петия метър шкембето ще се срине на големите му пръсти.
— Много е важно.
— За теб!… Абе, имаш ли мобилен? Дай да звънна, че моя го забравих в кабинета.
Ник му го подаде с две кисели краставички в устата. Какво краставички — направо цианкалий…
— Ало, Весе!…
Дръпна се възпитано настрани, защото Колимечков зашепна. Зяпа тавана, през прозореца. Голяма грешка, защото по едно време полицаят се завъртя и Ник видя, че мобилният телефон виси на тлъстия му задник… Е, натика го с пет-шест долара сметка…
— Мерси!… Абе, виж там Тодоров…
И се измъкна, гадът му с гад!
Пред канцеларията на заместника му Ник предвидливо скри телефона и цигарите си, защото тоя пък бе голям муфтаджия.
— О, Ник! Здрасти, здрасти…
Обаче очите му търсят кутията с цигари.
— Отказах ги — профилактично предупреди Ник. — Искам малко информация за случая Глория Попова.
— Да не си захапал случая?
— Проучвам…
— Ей, голяма пара ще удариш! А пък ние ти вършим черната работа.
— Едва ли. От луд пари…
— Абе, луда… Що, да не бачкаш за идеята? Знам те аз, знам те! Една цигара?
Обаче Ник бе нащрек:
— Отказах ги.
— Ти? Хм… Не съм в течение. Шефът пое нещата, защото имало голям обществен интерес към случая.
Вятър! Пука му на Колимечков за електората! Надушил е паричките.
— Е, не вярвам да е тичал по улиците.
— Възложи го на някой…
Сега ще му отпере въпроса за цигарите!
— Да имаш една цигара?
— Казах ти: отказах ги.
Той се сконфузи и загуби интерес към Ник.
— Мразя непушачите… Абе, тичай при Стоянов!
С това трябваше да започне, ама пусти гръцки мурафети… Тръгна по стълбите за таванските стаи.
Стоянов бе заринат с книжа като бивол с кал.
— Мини следобед! — опита се той да го отпрати.
— Абе, как следобед! Ти луд ли си?
— Виж — жално изписка Стоян. — Три убийства, девет кражби, две изнасилвания…
— Сериозно?
— И още как!
— Ти си засипан с работа — съчуствено рече Ник. — Една цигара?
В тоя момент от вратата надникна Тодоров.
— Стояне, виж помогни на Ник… А, ти си имал цигари? Мерси!
И си взе две, мръсникът!
Стоян блъсна купчината папки встрани и запуши с кеф.
— „Марлборо“? Живот си живеете вие, частниците… Какво те тегли към полицията?
— Глория Попова.
— Много шантава история — с неудоволствие отбеляза той.
— Ами ние частниците, сме точно по тия истории.
— Аз започнах разследването, а го завърши шефа.
— Значи той я натика в лудницата?
— Той. Ама тя си е затам. Ще видиш.
— Защо?
— Скъсахме по два чифта обувки да обикаляме града. А що бензин, що телефони… Отначало й вярвахме. И как! Обаче като започна бълнуването за Торбалан… Представяш ли си: чантата била вход за друг свят! И ония оттам редовно си крадяли деца от нас, за да ги правят ангелчета…
— Колко деца има изчезнали безследно за тази година? — прекъсна го Ник.
— До случая бяха седем.
— А миналата година?
— Единайсет. По-миналата — девет.
— За страната?
— Ежегодно около четиридесет.
— Колко от тях са на възраст около пет години?
— Между двадесет и пет и тридесет.
— И до какво стигнахте?
— Честно казано — доникъде. Описанието на клошаря бе толкова стандартно, че по него може да се арестува всеки втори възрастен мъж. Мисля, че го е убила.
— Мотив? — погледна го внимателно Ник.
— Последното й гадже искало да имат свое дете.
— И затова да убие? — възмути се Ник.
— Абе, луда! — угаси фаса си Стоян. — Що да не го направи?
— Май вие сте още по-луди.
— Е, затова я тикнаха в лудницата. Щото няма доказателства. Идват избори, как шефът ще остави наразрешен такъв случай.
— Голяма работа сте — поклати глава Ник. — Още една цигара?
В лудницата го посрещнаха като дългоочакван пациент. Пардон — гост. Госпожица Нери бе осигурила разрешение, пропуск, придружител. Ако бе намекнал, сигурно и бутилка уиски щеше да го чака на портала.