Усетих търсещите й пръсти и се наведох към нея, обаче тя успя да ме задържи на разстояние. После, изведнъж, почувствувах сладостната болка да бликва от основата на гръбнака ми и едва не изхвърчах от седалката.
Извадих цигара и я запалих с разтреперани пръсти, а тя сви кърпичката на малка топка и я изхвърли от колата. После взе цигарата от устата ми и я постави между устните си.
— Все пак те желая! — казах аз.
Тя ми върна цигарата и поклати глава.
— Защо? — попитах аз.
Обърна лице към мен. То просветна в мрака.
— Защото след два дни се прибирам у дома. Защото по време на борсовата криза през двайсет и трета година баща ми загуби всичко. Защото трябва да си намеря богат съпруг. Не бива да правя нищо, което би попречило на това.
Загледах се в нея за миг, после запалих двигателя. Изкарах на заден ход колата от горичката и се отправих към къщи. Не казах нито дума, макар че отговорът ми беше готов. Бях богат. Или поне щях да бъда един ден.
Оставих Рина във всекидневната и влязох в кабинета на баща си. Както винаги той работеше зад бюрото и самотната настолна лампа хвърляше светлина върху книжата. При влизането ми вдигна поглед.
— Да? — запита той, като че ли бях някой от персонала, нахълтал, докато се решава някой проблем.
Присегнах към ключа на стената и стаята се обля в светлина.
— Искам да се оженя! — заявих аз.
Той ме загледа, сякаш бях много, много далеч. Всъщност надалеч беше той, но бързо се върна.
— Ти си полудял — каза безстрастно и пак заби поглед в бюрото. — Върви си лягай и не ме безпокой.
Останах.
— Говоря сериозно, татко — настоях аз. За пръв път от дете го наричах така.
Той бавно се изправи.
— Не! — каза. — Още си много млад.
И толкова. Никога не питаше кой, какво, защо. Не, просто бил съм много млад.
— Добре, татко — казах аз и се обърнах към вратата. — Помни, че съм те питал.
— Почакай! — каза той. Спрях с ръка на дръжката. — Къде е тя?
— Чака във всекидневната — отговорих аз.
Той ме изгледа проницателно.
— Кога реши?
— Тази нощ — отговорих аз. — Преди малко.
— Предполагам, че е някоя от онези глупави хлапачки, които се мяркат по танцовите ви забави в клуба и сега стои като на тръни и чака да се запознае със стареца? — попита той.
Скочих да я защитя.
— Съвсем не е такава. Всъщност, тя дори не знае, че съм тук, за да те питам.
— Искаш да кажеш, че още не си я питал?
— Нямам нужда — отговорих аз с присъщата на годините ми самоувереност. — Зная отговора.
Баща ми поклати глава.
— Не би ли желал все пак да я попиташ?
Излязох и доведох Рина в стаята.
— Рина, това е баща ми. Татко, това е Рина Марлоу.
Рина кимна учтиво. По държането й човек би помислил, че е ранна вечер, а не два часа през нощта.
Баща ми я изгледа замислено. Лицето му имаше странно изражение, каквото никога преди не бях виждал. Той заобиколи бюрото и й протегна ръка.
— Драго ми е, мис Марлоу — каза той с мек глас.
Изгледах го. Никога преди не го бях виждал да постъпва така с приятелите ми.
Тя пое ръката му.
— И на мен.
Без да й пуска ръката, той продължи шеговито:
— Моят син си мисли, че иска да се ожени за вас, мис Марлоу, но на мен ми се струва, че е още много млад. Вие какво ще кажете?
Рина ме погледна. За миг очите й се промениха. Станаха ярки и блестящи, после — пак бдителни. Тя се обърна към баща ми:
— Много конфузно положение, мистър Корд. Бихте ли ме завели у дома, моля?
Вцепенен, неспособен да проговоря, видях как баща ми я хваща под ръка и я изведе от стаята. След миг чух рева на „Дюзенберг“-а и разгневен потърсих нещо, на което да си изкарам яда. Разполагах само с настолната лампа. Разбих я на парчета в стената. Две седмици след това, в колежа, получих телеграма от баща си:
РИНА И АЗ СЕ ОЖЕНИХМЕ ТАЗИ СУТРИН. НАМИРАМЕ СЕ В „УОЛДОРФ-АСТОРИЯ“, НЮ ЙОРК. УТРЕ ЗАМИНАВАМЕ С „ЛЕВИТАН“ НА МЕДЕН МЕСЕЦ В ЕВРОПА.
Грабнах телефона и се свързах с него.
— Няма по-голям глупак от стария дъртак! — завиках аз по дългата четири хиляди километра жица между нас. — Не знаеш ли, че единствената причина да се омъжи за теб са парите ти?
Баща ми не се ядоса. Дори се изкикоти.
— Ти си глупак. Тя има нужда от мъж, а не от хлапак. Дори настоя да подпишем предбрачно имуществено споразумение, преди да се оженим.