Тя срещна погледа ми. Вече не беше изплашена. Беше в свои води и знаеше как да се бори.
— Да не си посмял!
В отговор дръпнах кърпата от нея. Тя се изви, готова да побегне от стаята, но аз я улових за ръката и я притеглих към себе си. С другата ръка хванах косата и извих главата й така, че лицето й се обърна към моето.
— Така ли?
— Ще викам! — дрезгаво пророни тя. — Слугите ще дотичат!
Ухилих се.
— Не, няма да дойдат. Ще си помислят, че пищиш от скръб. Робер ги е събрал в кухнята и никой няма да дойде, ако не го повикам!
— Почакай! — захленчи тя. — Моля те, почакай. Заради баща си.
— Защо? — попитах аз. — Той мен не ме изчака. — Вдигнах я и я отнесох в спалнята. Ръцете й ме драскаха по лицето, юмруците ме удряха по гърдите.
Хвърлих я на застланото с бял атлаз легло. Тя направи опит да се измъкне от другата страна. Сграбчих я за рамото и я претърколих обратно. Захапа ми ръката и когато я дръпнах, запълзя назад. Застъпих с крак бедрата й и злобно я плеснах по лицето. Ударът я повали на възглавницата. Видях белите, оставени от пръстите, белези.
Затвори за миг очи, а когато отново ги отвори, в тях имаше една дива необузданост, каквато не бях виждал преди. Усмихна ми се и с ръце, обвити около врата ми, ме притегли към себе си. Устата й се впи в моята. Усетих как тялото й се движи под мен.
— Направи го, Джонас! — задъха се тя. — Сега! Не мога да чакам повече. Толкова дълго чаках. — Търсещите й пръсти се плъзнаха по бедрата ми и напипаха члена. Тя заби лице във възглавницата, а движенията й ставаха все по-необуздани. Едва долавях безумния й, настойчив шепот. — Бързо, Джонас, Джонас, бързо!
Опитах се да стана, но тя не можеше да чака да си сваля дрехите. Придърпа ме отново и ме натика в себе си. Беше като разпалена фурна. Притисна главата ми към шията си.
— Направи ми дете, Джонас! — зашепна тя в ухото ми. — Направи ми дете, както на онези три момичета от Лос Анжелос. Дай живот на утробата ми!
Погледнах я в лицето. Очите й бяха избистрени и някакво насмешливо ликуване играеше в тях. Съвсем не отразяваха страстта на беснеещото под мен тяло. Ръцете и краката й се бяха впили като пиявици в мен.
Тя ми се усмихна, приковала очи в моите.
— Направи ми дете, Джонас — прошепна. — Баща ти не можа. Страхуваше се някой да не ти отнеме нещо!
— Какво… какво? — направих опит да се изправя, но тя беше като бездънен кладенец, от който не можех да се измъкна, след като веднъж се бях потопил.
— Да, Джонас — каза тя усмихнато, докато тялото й ме похитяваше. — Баща ти не пожела да рискува. Затова ме накара да подпиша споразумението, преди да се оженим. Искаше да остави всичко на скъпия си син!
Опитах се да стана и да се измъкна, но тя ме беше обгърнала с краката и не ме пускаше. Смееща се и ликуваща.
— Но ти сега ще ми направиш дете, нали, Джонас? Ще знаем само ние двамата. Ще разделиш наследството със своя син, макар целият свят да мисли, че е на баща ти.
Извиваше се под мен търсеща, искаща жизнените ми сокове. С внезапна ярост се изтръгнах от нея в момента, когато силата ми рукна от мен. Строполих се в леглото до краката й.
Агонията отмина и аз отворих очи. Беше заровила глава във възглавницата. Плачеше. Мълчаливо се надигнах и излязох от стаята.
Докато минавах през хола, за да стигна до стаята си, непрестанно мислех: баща ми ме е обичал, обичал ме е. Макар че не го бях забелязал, той ме беше обичал.
Обичал ме беше. Ала никога достатъчно, за да го покаже.
Когато стигнах до стаята си, сълзите вече се стичаха по лицето ми.
7.
Бях на гърба на малкото индианско пони, което имах като десетгодишен, и препусках в луд галоп през дюните. Паника се надигаше в мен, но не знаех от какво бягам. Погледнах назад през рамо.
Баща ми ме следваше на големия пъстър кон. Разкопчаното му палто се развяваше от вятъра и мернах тежката верижка на часовника, опъната върху гърдите. Дочух гласа му, носен от вятъра:
— Връщай се, Джонас! Дявол те взел, връщай се веднага!
Извих се и пришпорих понито, да препусна още по-бързо. Безмилостно използувах камшика, така че отстрани, на местата, където го бях ударил, се появиха тънки, червени резки. Постепенно започнах да се отдалечавам.
Изведнъж, кой знае откъде, Невада се озова до мен, яздейки с лекота своя чер кон. Спокойно ме изгледа.