— Добре! — казах аз. — Това ще ми осигури парите, от които се нуждая, за да изкупя останалите акции.
Той продължаваше да ме съзерцава с учудване, докато сядах в креслото до него.
— А сега — подех аз — разкажи ми всичко, което успя да узнаеш за това ново нещо, разпалило толкова баща ми. Как го беше нарекъл? Пластмаса?
8.
Робер ни сервира обилна, фермерска закуска: пържоли с яйца и топли питки. Огледах масата. Последната чиния беше вдигната и Робер дискретно се оттегляше, затваряйки огромните врати след себе си. Пресуших си чашата кафе и се изправих.
— Господа — започнах аз, — зная, че не е нужно да ви казвам какъв удар беше вчера да се видя внезапно отговорен за такава голяма компания като „Корд Експлозивс“. Именно затова ви поканих, господа, тази сутрин, да ми помогнете да реша как е най-добре за компанията.
Тежкият глас на Комак долетя през масата:
— Можеш да разчиташ на нас в това отношение, синко.
— Благодаря, мистър Комак — казах аз. — Струва ми се, че първото нещо, което трябва да направим, е да изберем нов председател. Някой, който ще се посвети на компанията така, както го бе сторил баща ми.
Огледах масата. Денби стоеше на края и нахвърляше нещо в бележника си. Невада си свиваше цигара. Вдигна към мен усмихнатите си очи. Макалистър седеше тихо до него. Хаскъл и Комак мълчаха. Изчаках да се възцари тягостна тишина. Нямаше нужда да ми се казва кои ми са приятелите.
— Имате ли някакви предложения, господа? — запитах аз.
Комак отправи поглед към мен:
— А вие?
— Вчера мислех, че имам — казах аз. — Но тази сутрин дойдох до заключението, че това е доста трудна задача за човек с моя опит.
За пръв път тази сутрин Хаскъл, Комак и Денби се разведриха. Размениха си бързи погледи. Комак заговори:
— Много разумно от твоя страна, синко — вметна той. — Какво ще кажеш за съдията Хаскъл? Той вече е пенсионер, но мисля, че би могъл да поеме работата, за да ви помогне.
Обърнах се към съдията.
— Бихте ли го сторили, Хаскъл?
Съдията леко се усмихна.
— Само за да ти помогна, моето момче — каза той. — Само за да ти помогна.
Погледнах към Невада. Усмихваше се широко. И аз му се усмихнах, преди да се обърна към другите:
— Да гласуваме ли, господа?
За пръв път Денби проговори.
— Съгласно устава на компанията, председателят може да се избира само от събрание на акционерите. При това само с мнозинство на притежателите на акции.
— Тогава да направим събрание на акционерите — каза Комак. — Мнозинството е налице.
— Идеята ви е чудесна — казах аз. Обърнах се усмихнат към съдията. — Разбира се, ако имам право да гласувам с акциите си — добавих аз.
— Разбира се, че можеш, момчето ми — прогърмя гласът на съдията, докато изваждаше някакъв лист от джоба си и ми го поднесе. — Ето завещанието на баща ви. Тази сутрин го узаконих. Сега, по закон, всичко е твое.
Поех завещанието и продължих:
— Дадено тогава, закривам събранието на директорите и откривам събранието на притежателите на акции. Първа точка от дневния ред е избирането на председател и секретар на компанията, който да замести покойния Джонас Корд.
Комак се усмихна:
— Предлагам съдията Самуел Хаскъл.
Денби бързо се присъедини. Прекалено бързо:
— Подкрепям предложението.
Кимнах.
— Чу се предложението за съдията Хаскъл. Има ли други? — попитах аз.
Невада се изправи.
— Аз предлагам Джонас Корд младши — заяви той.
Усмихнах му се.
— Благодаря. — Обърнах се към съдията и гласът ми стана твърд и равен: — Някой да поддържа предложението?
Лицето на съдията пламна. Той хвърли поглед към Комак, после към Денби. Денби беше пребледнял.
— Поддържа ли се предложението? — повторих студено аз.
Той разбра, че съм ги пипнал.
— Поддържам предложението — отрони тихо съдията.
— Благодаря, Хаскъл — казах аз.
След това беше лесно. Купих акциите им за двадесет и пет хиляди долара и първото нещо, което направих, бе да уволня Денби.
За секретар не ми трябваше дребен подлец като него. Нужен ми беше някой с цици.
Робер влезе в кабинета, където работех с Макалистър. Вдигнах поглед.
— Да, Робер?