Погледнах Макалистър.
— Ей такава секретарка ми трябва. Има мозък в главата си, допълнен с чифт сочни гърди.
Той се засмя.
— Такова момиче струва седемдесет и пет — осемдесет долара на седмица. Не са много евтини.
— Всичко хубаво се заплаща — казах аз.
Секретарката се появи усмихната на вратата.
— Мистър Морони ще ви приеме веднага, мистър Макалистър.
Последвах го във вътрешния кабинет. Беше голям, с тапицирани с дъб стени. В средата му се простираше огромно бюро, зад което седеше дребен мъж със стоманеносива коса и проницателни, тъмни очи. При влизането ни той се изправи.
— Мистър Морони — каза Макалистър, — това е Джонас Корд.
Морони протегна ръка. Поех я. Не беше обикновената мека, банкерска ръка. Тази беше закоравяла и стискаше здраво. Говореше за усилен труд години наред и то не зад това бюро.
— Радвам се да се запознаем, мистър Корд — каза той с лек италиански акцент.
— Аз също, сър — промълвих почтително.
Той ни покани да седнем пред бюрото, което и направихме. Макалистър мина направо към въпроса. Когато свърши, Морони ме загледа.
— Неприятно ми е да чуя за вашата загуба — каза той. — От всичко, което съм чувал, той е бил доста необикновен човек.
— Наистина беше, сър — кимнах аз.
— Вие съзнавате, разбира се, че това създава известни затруднения?
Погледнах го.
— Без да правим опит да се спираме на техническата страна, мистър Морони, мислех, че заемът се дава на компанията „Корд Експлозивс“, а не на баща ми или на мен.
Морони се усмихна.
— Добрият банкер дава заеми на компаниите, но винаги има предвид човека, който стои зад тях.
— Моят опит е ограничен, сър, но аз мислех, че първата цел на добрия банкер е да получи съответната равностойност на един заем. Мисля, че това е свързано и със заемното споразумение, уредено между Макалистър и вас.
Морони се усмихна. Облегна се назад в креслото си и взе една пура. Запали я и ме погледна през облака дим.
— Мистър Корд, кажете ми кое считате за основна отговорност на заемоискателя?
Погледнах го.
— Да спечели от заема си.
— Казах заемоискателя, мистър Корд, не заемодателя.
— Зная, мистър Морони — казах аз. — Но ако не чувствувам, че трябва да изкарам печалба от парите, които ми отпускате, не би имало смисъл въобще да ги вземам.
— А как очаквате да спечелите от заема? — запита той. — Колко добре познавате работата си, мистър Корд?
— Не толкова добре, колкото би трябвало, мистър Морони. Положително не толкова добре, колкото ще я познавам следващата седмица, следващия месец, следващата година. Но зная това. Утрешният ден идва, а с него и целият нов свят. Разкриват се възможности за трупане на пари, каквито никога не са съществували по времето на баща ми. И аз ще се възползувам от тях.
— Предполагам, че намеквате за този нов продукт, с който се сдобивате чрез немския контракт?
— Отчасти — казах аз, макар да не бях се сетил за него, докато той не го спомена.
— Какво знаете за пластмасите? — попита той.
— Съвсем малко — признах аз.
— Тогава защо сте така уверен, че те ще струват нещо?
— Дюпон и Истман проявяват интерес за правата в Америка. Щом те се интересуват от нещо, значи си струва. После — вашето съгласие да ни заемете парите, за да придобием тези права. Щом пооправя някои работи тук, възнамерявам да прекарам два-три месеца в Германия и там да науча всичко за пластмасите.
— Кой ще ръководи компанията, докато ви няма? — запита Морони. — Много неща могат да се случат за три месеца.
— Макалистър, сър — казах аз. — Той вече прие да се включи в компанията.
Израз на уважение се появи по лицето на банкера.
— Зная, че моите директори може да не се съгласят с мен, мистър Корд, но аз реших да ви отпусна заема. Той крие известни елементи на несигурност, които може би не съвпадат с техните представи за банкерската практика, но „Пайъниър Нашънъл Тръст Къмпани“ се създаде от заеми като този. Ние бяхме първата банка, която кредитира производителите на филми, а няма нищо по-несигурно от тях.
— Благодаря ви, мистър Морони — казах аз.
Той вдигна слушалката на телефона на бюрото.
— Донесете ми заемното споразумение на Корд и чека.