— Ще забележите — каза той, — че макар заемът да беше от триста хиляди долара, ние увеличихме кредита ви до максимум петстотин хиляди долара. — Той ми се усмихна. — Един от моите банкерски принципи, мистър Корд, е да не притискам съвсем клиентите си. Някой път границата между успеха и провала е в няколко долара повече.
Този човек изведнъж ми хареса. Един комарджия лесно разпознава друг. А този беше такъв. Усмихнах му се.
— Благодаря, мистър Морони. Да се надяваме, че ще изкарам доста пари и за двама ни. — Наведох се и подписах формулярите на заема.
— Сигурен съм, че ще успеете — каза Морони и бутна чека към мен.
Взех го и го подадох на Макалистър, без да го погледна.
— Още веднъж ви благодаря, мистър Морони. Съжалявам, че трябва да си тръгваме, но довечера трябва да бъдем в Невада.
— Довечера ли? Но до сутринта няма вече влакове.
— Имам собствен самолет, мистър Морони. С него дойдохме. В девет часа ще си бъдем вкъщи.
Морони заобиколи бюрото. Лицето му беше загрижено.
— По-добре летете ниско, мистър Корд — каза той. — В края на краищата, току-що ви дадохме цял куп пари.
Разсмях се.
— Не се безпокойте, мистър Морони. Не е по-опасно от автомобил. А пък случи ли се нещо, просто ще спрете изплащането на чека.
И двамата се разсмяха. Забелязах напрежението по лицето на Макалистър, но за негова чест, той не каза нищо.
Здрависахме се и Морони ни изпрати до вратата.
— Всичко хубаво — каза той, когато влизахме в чакалнята.
На кушетката бе седнал един човек. Той бавно се изправи на крака. Познах Бъз Долтън, пилотът, чийто самолет бях задигнал на комар.
— Хей, Бъз — подвикнах аз, — не познаваш ли старите си приятели?
По лицето му пропълзя усмивка.
— Джонас! — възкликна той. — Какъв дявол те е довел тук?
— Копая за малко миза — казах аз, поемайки ръката му. — А ти?
— Същото — отговори ми той и лицето му пак посърна. — Но досега нямам късмет.
— Защо? — попитах аз. Бъз сви рамене.
— Сключих договор с пощите. Обход от Лос Анжелос до Сан Франциско. Дванайсет месеца, гарантирани при десет хиляди месечно. Но ми се струва, че ще трябва да се откажа. Не мога да намеря мангизи да купя трите самолета, които са ми нужни. Банките мислят, че било много рисковано.
— Колко ти трябва назаем?
— Около двайсет и пет бона — каза той. — Двайсет за самолетите и пет да летим с тях, докато получим първия чек.
— Носиш ли договора?
— В джоба ми е — каза той и го измъкна.
Погледнах го.
— Изглежда ми добра сделка.
— Несъмнено — отвърна той. — Всичко съм изчислил. Остават ми чисти пет бона месечно, след като приспадна разноските и амортизацията. Ето ги сметките.
Цифрите ми изглеждаха в ред. Имах представа колко струва да се кара един самолет. Обърнах се и погледнах Морони.
— Остава ли в сила това, което ми казахте преди малко? За допълнителния кредит. Има ли ограничения по него?
— Абсолютно никакви — усмихна се той.
Обърнах се отново към Бъз.
— Ще имаш парите при две условия — казах аз. — Получавам петдесет процента от акциите на компанията ти и имуществена ипотека върху самолетите, амортизуема след дванадесет месеца, и двете платими на компанията „Корд Експлозивс“.
Лицето на Бъз грейна в усмивка.
— Братче, правиш страхотна сделка!
— Добре! — казах аз. Обърнах се към мистър Морони. — Ще бъдете ли така любезен да уредите формалностите? Трябва да се върна нощес.
— На драго сърце, мистър Корд — усмихна се той.
— Направете заема за тридесет хиляди — казах аз.
— Хей, чакай — прекъсна ме Бъз, — трябват ми само двайсет и пет.
— Зная — казах аз, обръщайки се пак към него с усмивка. — Но днес научих нещо.
— Какво? — запита ме Бъз.
— Лоша сделка е, ако заемеш на някой толкова пари, колкото евентуално да не му достигнат. Явява се възможност и двамата да загубите. Искаш ли наистина да му свършиш работа, заеми му достатъчно, за да си свърши работата.
Погребението на баща ми беше най-голямото, уредено някога в тази част на щата. Дори губернаторът присъствува. Бях преустановил работата във фабриката и малката църква се изпълни до краен предел: хора имаше дори навън на улицата.
Рина и аз стояхме сами на скамейката отпред. Тя стоеше стройна и изправена в черната си рокля, а русата й коса и лицето бяха покрити под черен воал. Загледах се в новите черни обувки на краката ми. Това бяха обувките на баща ми, които ме убиваха. В последния момент бях открил, че в къщата нямам никакви други обувки, освен хаурчос. Робер бе донесъл обувките от шкафа на баща ми. Татко никога не беше ги обувал. Дадох си обещание и аз никога вече да не ги сложа на краката си.