— И ако не се съглася?
— Вие сте красива, вие сте звезда, вие сте сгодена — подхвърли небрежно той. — Няма да бъдете нито едно от трите, ако този филм попадне в неподходящи ръце. Заедно с един списък на бившата ви клиентела. — Студените му очи блеснаха към нея. — Никой мъж, дори и побърканият Джонас Корд, не би се оженил за градската курва.
— Имам договор с „Норман“. Според него нямам право да играя в странични филми.
— Знам — каза спокойно Дан. — Но съм сигурен, че Корд би дал съгласието си за закупуването на този сценарий, ако вие го помолите. Бонър ще направи филма.
— Но ако не пожелае? Джонас има твърде високи изисквания по отношение на филмите.
Лека усмивка пробягна по устните му.
— В такъв случай, променете ги.
Тя бавно си пое дъх.
— И ако го сторя?
— Ха, тогава ще получите филма, разбира се.
— И негатива ли?
Той кимна.
— Как ще зная, че не съществуват и други копия?
Пиърс повдигна вежди одобрително.
— Виждам, че сте схватлива — изрече той и продължи. — Платил съм пет хиляди долара за този филм и не бих го сторил, ако не бях сигурен, че няма други копия. Освен това, какъв е смисълът? Може пак да стане нужда някой път да работим заедно. — Той прибра апарата. — Ще ви оставя сценария.
Тя не отговори.
Той се обърна и с ръка на вратата, хвърли поглед назад.
— Казах ви, че ще ви отнема само няколко минути.
15.
Дан Пиърс се изправи на крака и почука с една лъжичка по чашата. Огледа хората около масата с глуповато изражение. Беше пиян, весело пиян, благодарение на успеха и на шотландското уиски, което беше поглъщал в изобилие. Кимна с глава, когато другите го погледнаха.
— Дан Пиърс не забравя приятелите си. Той мисли за тях. Донесох на всеки от сгодените по един малък подарък. — Той се обърна и щракна с пръсти.
— Да, мистър Пиърс — незабавно откликна метр д’отелът. Той на свой ред махна с ръка и един келнер пристъпи с два пакета, погледна етикетите и постави голямата, обвита в златен станиол кутия пред Джонас, а малката, обвита в сребърен станиол — пред Джени.
— Благодаря, Дан — каза Джонас.
— Отвори я, Джонас — продължи с пиянски глас Дан. — Искам всички да видят подаръците.
Някакво лошо предчувствие обзе Джени.
— Ще ги отворим по-късно, Дан.
— Не — настоя той. — Сега.
Тя огледа масата. Всички гледаха с любопитство. Погледна Джонас. Той сви рамене и я насърчи с усмивка. Залови се да отваря пакета. Беше обвит толкова плътно, че присегна за нож да среже канапа, тъкмо когато Джонас разгръщаше своя пакет.
— Хей! — засмя се Джонас, вдигайки подаръка да го видят всички. — Огромна бутилка шампанско.
Нейният подарък се намираше в малка, но прекрасно гравирана кутия от махагон. Тя я отвори и впи очи в нея, чувствайки как кръвта се отдръпва от лицето й. Джонас взе кутията от ръцете й и я показа на другите.
— Комплект английски бръсначи! — обяви той и се ухили на Дан. — Изглежда, че келнерът е объркал етикетите. Все пак, благодаря, Дан.
Пиърс се строполи на стола. Усмихваше се.
Джени долови, че всички я наблюдават. Вдигна глава и огледа масата. Можеше да отгатне мислите им. От дванадесетте двойки, насядали около масата, тя познаваше петима от мъжете, преди да направи пробата. Ървинг Шварц, Бонър и други трима, важни клечки в различни компании на филмовата индустрия. Останалите седмина знаеха. А също така и някои от съпругите им. То се разбираше от погледите. Само в очите на двама от мъжете откри съчувствие. Дейвид и Невада Смит.
Дейвид тя можеше да разбере. Ала не разбираше защо Невада я съжалява. Та той едва я познаваше. Винаги бе някак тих, дори плах при случайните им срещи в студиото. Но сега в дълбоките му индиански очи се криеше някакъв неукротим гняв, когато ги насочи към Дан Пиърс.
Тринадесет мъже, помисли си тя, и всички, с изключение на един, знаеха каква е била. А именно тринадесетият беше нещастникът. Щеше да се ожени за нея. Усети как някой леко докосна рамото й. Гласът на Роза наруши тишината, която заплашваше да я погълне:
— Мисля, че е време да отидем да си пооправим грима.
Джени кимна вяло и мълчаливо я последва от масата. Чувстваше как погледите на хора от другите маси я проследяват. Без да среща очите им, тя забеляза неколцина мъже, които бе познавала и видя многозначителните им усмивки. Направо й прилоша. Роза дръпна завесата на нишата в ъгъла и Джени се строполи смълчана на кушетката. Роза запали цигара и й я подаде.