— На тясно сме — каза Мак сериозно. — Трябва да намерим някого да ръководи студиото. Не можеш да управляваш една филмова компания без човек, който да ти прави филмите.
Това ми беше известно. Достатъчно лошо беше, че Дейвид Улф не можеше да се върне. На него можех да разчитам. Той изпитваше същото към филмите, което аз към самолетите. Но бе загинал при Анцио.
— Тази нощ трябва да бъда в Сан Диего — казах аз. — Остави ме да си помисля и ще се уточним в кантората ти в Лос Анжелос вдругиден. — Точно сега в главата си имах по-големи тревоги. Един „Сентурион“ струваше почти толкова, колкото едногодишното поддържане на студиото.
Приземихме се на летището в Сан Диего към един часа през нощта. Оттам направо взех такси до малката корабостроителница, която бяхме наели близо до военноморската база. Отдалеч забелязах светлините й ярко да светят. Усмихнах се на себе си. На Еймос само му дай да се развихри. Беше организирал нощна смяна, работеща като луда, без да дава пет пари за ограничителните разпореждания за затъмнение.
Заобиколих към стария корабен навес, който използвахме за хангар, тъкмо когато някой извика:
— Очисти пистата!
После „Сентурион“ излезе от хангара с опашката напред, приличащ на някакъв грозен гигантски кондор, летящ назад. Подобно на мазно прасе той се плъзна по пистата към водата. Откъм хангара се нададе рев и аз едва не бях съборен от групата мъже, тичащи след самолета. Преди да се усетя, те ме бяха подминали и стигнали до ръба на водата. Съзрях Еймос сред тълпата, който ревеше не по-малко от тях.
С голям плясък „Сентурион“ навлезе във водата; последва миг тишина, когато опашката се наклони назад, почти покривайки трите големи рула и после ликуващ вик, когато се изправи и заплава леко в залива. Започна да се обръща, насочвайки се извън дока и аз чух бръмченето на големите макари, когато те завъртяха въжетата, прикрепени към опашката и го придърпаха назад.
Мъжете все още викаха възбудено, когато се добрах до Еймос.
— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? — изревах аз, като се опитвах да надвикам шума.
— Това, което ми нареди — изпитание за водонепроницаемост.
— Глупак! Можеше да го потопиш. Защо не сложи резервоар за налягането?
— Нямаше време. Можех да го монтирам най-малко за три дни. Ти каза, че утре ще го вдигаш.
Въжетата бяха издърпали самолета отчасти на пистата, така че носът остана над водата.
— Почакай — каза Еймос, — трябва да впрегна хората на работа. Вече работят трета смяна.
Слезе по дока, където един работник бе подпрял стълба отстрани на гигантския самолет. Изкачи се по нея сякаш беше два пъти по-млад, отвори вратата точно зад кабината и изчезна в самолета. След миг чух бръмченето на мотор някъде отвътре и огромният товарителен капак се спусна, разтваряйки една зинала паст в муцуната му, достатъчно голяма, за да мине камион. Еймос застана там.
— Хайде, момчета. Всеки си знае работата. Не плащаме тройно за разговори.
Той се върна на дока при мен и двамата се отправихме към кабинета му. На бюрото му имаше бутилка уиски. Той напълни две картонени чаши.
— Възнамеряваш да го вдигнеш утре, така ли?
Кимнах. Той поклати глава.
— Аз не бих го сторил — изрече той. — Само защото плава, не означава, че ще лети. Все още има много неща, в които не сме сигурни. Дори и да се вдигне, няма гаранция, че ще се задържи. А може и да се пръсне на парчета в небето.
— Ще бъде много неприятно — отбелязах аз. — Но така или иначе, тръгвам.
Той сви рамене.
— Ти си шефът — каза Еймос и ми подаде едната от чашите. Вдигна своята към устата си.
— За успеха.
В два часа следобед на другия ден все още не бяхме готови. Вторият десен двигател хвърляше масло, като всеки път щом го запалехме, не можехме да разберем откъде тече. Стоях на дока, загледан в самолета.
— Ще трябва да го отворим — каза Еймос, — и да го върнем в работилницата.
Погледнах го.
— Колко време ще отнеме?
— Два-три часа. Ако имаме късмет и установим къде е повредата. Може би е най-добре да отложим излитането за утре.
Погледнах си часовника.
— За какво? До пет все още остават три и половина часа дневна светлина. — Запътих се към кабинета. — Отивам в кабинета ти да подремна на кушетката. Повикай ме веднага, щом сте готови.