Минах зад бюрото. И ти си велик артист, Джейк Плат, мина ми през ума. А на глас казах:
— Благодаря, Джейк.
Той се обърна към мен, щастлив от мисълта, че номерът е минал.
— Искам да те уведомя, че ако ти трябвам за нещо, каквото и да било, винаги съм на разположение.
— Благодаря ти, Джейк — повторих аз. — Добре е да зная, че имам на своя страна хора като теб.
Видимо се изпъчи при моите думи. Гласът му се снижи поверително:
— Цялата фабрика жужи. Мислите ли, че трябва да им кажа нещо? Знаеш ги тези мексиканци и индианци. Много са чувствителни и нервни и може би трябва да ги поуспокоя.
Погледнах го. Май беше прав.
— Чудесна идея, Джейк. Но ми се струва, че ще бъде по-добре, ако аз им поговоря.
Независимо дали му харесваше, или не, Джейк трябваше да се съгласи с мен. Такава му беше политиката. Да не противоречи на шефа.
— Правилно, Джонас — каза той, прикривайки разочарованието си. — Стига да си в състояние.
— В състояние съм — казах и се отправих към вратата.
Гласът на Невада долетя до мен:
— Какво ще го правим?
Обърнах се и проследих погледа му, насочен към кушетката.
— Викни онези от погребалното бюро да се погрижат за него. Кажи им, че искаме най-хубавия ковчег в щата.
Невада кимна.
— След това ме чакай с колата отпред и ще се приберем у дома.
Излязох, без да дочакам отговора. Джейк заприпка след мен, а аз тръгнах по коридора към стълбището, водещо към фабриката.
Очите на всички в помещението се обърнаха към мен, когато се появих на площадката на върха на стълбището. Джейк вдигна ръце и в помещението се възцари тишина. Изчаках да спрат всички машини, преди да заговоря. Имаше нещо зловещо. За пръв път фабриката беше така тиха. Гласът ми закънтя лудешки из сградата.
— Mi padre ha muerto. — Говорех на испански. Моят испански не беше кой знае колко добър, но това бе техният език и затова продължих на него. — Но аз, неговият син, се надявам да продължа добрата му работа. Лошо е наистина, че баща ми не е тук, да изкаже лично благодарността си, на вас, добрите, за всичко, което правите за успеха на компанията. Надявам се, че ще ви бъде достатъчно, като ви кажа, че точно преди да се помине, той утвърди пет процента увеличение на надниците на всеки един, който работи в тази фабрика.
Джейк ме сграбчи неистово за ръката. Изтръгнах я и продължих:
— Горещото ми желание е да ми окажете същата доброжелателна подкрепа, която оказвахте на моя баща. Надявам се да бъдете търпеливи с мен, защото имам много да се уча. Благодаря ви и Бог да бъде с вас.
Тръгнах надолу по стълбището, а Джейк подир мен. Работниците направиха пътека, през която да мина. Повечето мълчаха; неколцина ме докоснаха насърчително на минаване. Съгледах двама с насълзени очи. Баща ми поне не си отиваше неоплакан. Макар да бяха сълзи на хора, които не го познаваха.
Излязох от фабриката и примигнах на дневната светлина. Слънцето все още беше на небето. Почти го бях забравил, стори ми се толкова отдавна.
Огромната кола, модел „Пиърс ароу“, стоеше пред входа с Невада зад кормилото. Запътих се към нея. Спря ме ръката на Джейк върху рамото ми. Обърнах се към него. Гласът му беше хленчещ:
— Защо трябваше да правиш това, Джонас? Не познаваш тези копелета, както ги познавам аз. Дай им едно, ще поискат пет. Баща ти все ме гонеше да ги държа изкъсо.
Изгледах го хладно. Някои хора не схващаха достатъчно бързо.
— Чу ли какво казах там, Джейк?
— Чух, Джонас. Тъкмо за това…
Пресякох го.
— Изглежда не си чул, Джейк — казах меко аз. — Моите първи думи бяха „Mi padre ha muerto“. Баща ми е мъртъв.
— Да, но…
— Те означават точно това, Джейк. Той е мъртъв. Но аз не съм. Аз съм тук и единственото, което трябва да запомниш, е, че съм точно като него в едно отношение. Няма да търпя глупости от някой, който работи за мен, и ако това не му харесва, може да върви по дяволите!
Джейк се учеше бързо. Скочи към колата и ми отвори вратата.
— Не мислех нищо лошо, Джонас. Аз само…
Нямаше смисъл да му обяснявам, че платиш ли повече, ще получиш повече. Форд го доказа миналата година, като повиши заплатите на своите работници. Успя да утрои производството. Влязох в колата и погледнах назад към фабриката. Черната, неприветлива смола на покрива ми се наби в очи. Спомних си я от самолета.