— Тогава що за мъж си?
Той падна на колене до леглото и я загледа.
— Моля те — проплака, — моля те, трябва да ме разбереш. Ожених се за теб, защото те обичам, но не съм като другите. Майка ми твърди, че съм по-чувствителен и силно напрегнат.
Тя не проговори и той видя ужасната комбинация от съжаление, състрадание и разбиране да се смесва в погледа й.
— Не ме гледай така — замоли я той. — Следващият път ще бъде по-добре. Няма да бъда толкова нервен. Обичам те. Обичам те.
Усети ръката й да го милва нежно по главата, после да се плъзга бавно към слепоочията. Постепенно сълзите му пресъхнаха, той улови ръцете й и ги зацелува жадно.
— Ще бъде по-добре, мила — обеща нежно той.
Ала никога не стана по-добър. Имаше нещо в съвършената женственост на тялото й, в страхотната й сексуалност, което го плашеше и го правеше напълно импотентен.
— Какво казахте? — думите го отскубнаха от миналото и го върнаха в настоящето. Вдигна поглед. Другият клиент, младежът в жълтото яке, му говореше.
— Помислих, че ми казахте нещо. Извинявам се.
Клод се почувствува глупаво. Несъмнено бе говорил. Правеше го много често, когато се зарееше в мислите си. Почувствува се объркан.
— Да — каза той в опит да заглади смущението. — Казах, че денят се развали, не е ли така?
Очите на младежа се плъзнаха от него към прозореца, после се върнаха.
— Да — каза учтиво той. — Така е.
Клод го погледна. Симпатичен младеж. Да, симпатичен в грубоватостта си. Вероятно артист, комуто не е провървяло, спрял да изпие една бира, докато дъждът престане. Вдигна чашата. Пак беше празна.
— Да ви почерпя едно — каза той. Младежът кимна.
— Ще пия още една бира. Благодаря.
— Барман, бира за младежа — поръча Клод. После чукна по чашата. — И за мен още едно.
Едва три питиета след това видя колата на Рина да се спуска надолу по Сънсет Булевард, тогава му хрумна идеята. В края на краищата, колкото и малко да бяха вещите му за взимане, не можеше да ги носи сам.
След като позвъни повторно, се сети, че беше четвъртък, свободният ден на прислугата. Измъкна собствения си ключ. Качиха се по стълбището направо в стаята му. Той отвори гардероба и извади един куфар.
— Вие изпразнете чекмеджетата — каза на младежа. — Ще донеса още един.
Излезе за момент от стаята и когато се върна, придружителят му разглеждаше портрета на Рина, който бе стоял на бюрото.
— Коя е тази?
— Жена ми — каза с неохота Клод. После се изкикоти. — Как ли ще се изненада, когато се прибере и види, че съм си отишъл?
— Вие сте съпруг на Рина Марлоу?
Клод кимна.
— Слава богу, не за дълго още.
Младежът го изгледа странно.
— Защо искате да се чупите от такова парче? — запита той.
Клод дръпна сърдито портрета от ръцете му и го захвърли към стената. Стъклото се строши и късчетата се разпиляха по килима. Обърна се и влезе в банята. Свали си сакото и разхлаби връзката. Завъртя крановете, за да си измие ръцете, но шумът от течащата в мивката вода внезапно му напомни деня, когато бе слязъл в солариума. Припомни си шума на водата от фонтана, когато забеляза Рина, легнала гола на масата и масажирана от Айлин.
Айлин бе гола до кръста, облечена само с плътно прилепнали черни панталони, които обикновено носеше. Видя движението на жилестите мускули по гърба й, докато ръцете се движеха нежно по гърба на Рина.
Рина бе положила едната си ръка върху лицето, за да си пази очите от слънцето. Тялото й се гърчеше страстно при докосванията на Айлин. Когато усетиха присъствието му, Рина вдигна ръка. Смътно го изненада плоскостта на гръдния кош на Айлин.
— Не спирай, мила — дрезгаво прошепна Рина на Айлин.
Айлин послушно възобнови масажа. Чувственият ритъм се върна в тялото на Рина, докато лежеше там, с глава, извита настрани, за да го гледа. След малко вдигна ръце и привлече главата й към бедрата си.
— Целуни ме, любима — заповяда й тя, без да сваля очи от Клод.
Той се извърна рязко и побягна от стаята, а звукът от подигравателния й смях се примеси с шума на водата от фонтана и остана да кънти в ушите му.
При спомена за това той закри с ръце лицето си. Целият плуваше в пот. Дрехите му лепнеха към тялото. Кожата му изтръпна. Реши да вземе душ.
Горещата струя го отпусна и сякаш изкараха топлината от уискито на повърхността на кожата. Насапуниса се обилно с фино ароматизирания сапун, който майка му поръчваше специално за него от Лондон.
Излезе от душа, като се търкаше усърдно. Огледа със задоволство изтръпналата си розова кожа. Обичаше да бъде чист. Потърси хавлията, но не я откри на обичайното място.
— Би ли ми подал синия халат от гардероба — извика по навик той, без да се замисли.