Тя не отговори и той напълни две чаши с „Хейг & Хейг“. Подаде й едната и седна срещу нея. Цветът на лицето й се поосвежи, когато уискито се плъзна към стомаха й.
— Беше ужасно — промърмори тя.
Той не отговори. Тя пак отпи от чашата.
— Рина имаше среща на обяд, така че се прибрахме у дома от студиото към четири. Качихме се по стълбището да се облечем към четири и половина и Рина каза, че й се струва, че в банята на Клод тече вода. Прислугата я нямаше, затова ме накара да проверя. Сигурно е усетила, че нещо не е наред, след като се забавих. Влезе в спалнята, докато телефонирах на полицията. Опитах се да й попреча да види какво е станало, но тя беше вече в банята, когато се обърнах.
Остави чашата и потърси цигара. Дейвид запали една и й я подаде. Взе я и я постави между устните, а димът се заизвива покрай лицето й.
— Стоеше изправена и се взираше в него, в страхотното количество кръв и не преставаше да повтаря едно и също: „Аз го убих, аз го убих! Убих го, както убих всички, които са ме обичали“. После започна да пищи. — Айлин притисна ръце към ушите си.
Дейвид си погледна чашата. Беше празна. Стана мълчаливо и я напълни отново. Като сядаше, се загледа замислено в кехлибарената течност.
— Знаеш ли — каза той, — не мога да разбера защо въобще се омъжи за него.
— Там именно е бедата — отвърна гневно тя. — Никой от нас не се е опитал поне веднъж да я разбере. За вас тя представлява само добър касов сбор, пари в банката. Пет пари не давате що за човек е. Ще ти кажа защо се омъжи за него. Защото го съжаляваше, защото искаше да направи от него мъж. Затова го взе. И затова сега лежи в кревата и плаче дори в съня си. Плаче, защото не е успяла.
Телефонът иззвъня. После пак. Дейвид я погледна.
— Аз ще се обадя — каза той. — Ало?
— Кой се обажда?
— Дейвид Улф — автоматично отговори той.
— Тук е Джонас Корд — каза гласът.
— Мистър Корд — започна Дейвид. — Аз съм от Норман…
— Зная — прекъсна го Корд. — Помня ви. Вие сте младежът, който върши черната работа на Бърни. Току-що научих от радиото за станалото. Как е Рина?
— В момента спи. Лекарят я приспа с инжекция.
Настъпи дълга, празна тишина по линията и Дейвид си помисли, че може би са ги прекъснали. После гласът на Корд се върна:
— Всичко под контрол ли е?
— Така мисля — каза Дейвид.
— Добре. Дръжте го така. Ако се нуждаете от нещо, уведомете ме.
— Непременно.
— Няма да забравя какво правите — каза Корд. Чу се щракване и линията млъкна. Дейвид бавно остави слушалката.
— Това беше Джонас Корд — каза той.
Айлин не махна ръце от лицето си.
Той се обърна и пак загледа телефона. Нещо не разбираше. От това, което бе чувал за Корд, той не бе от хората, които си пилеят времето да изказват съболезнования. Напротив, тъкмо обратното.
Несъзнателно погледът му се насочи към затворената врата на спалнята на Рина. Сигурно тук се криеше много повече, помисли си той.
Минаха четири месеца, преди да види Рина отново. Вдигна очи от кушетката на вуйчо си, когато тя влезе в стаята.
— Рина, миличка! — възкликна Бърни Норман, като стана от стола и протегна ентусиазирано ръце към нея. После направи крачка назад, огледа я и се завъртя около нея, сякаш бе премираната телица на говедовъдна изложба. — По-елегантна от всякога.
Рина се огледа.
— Здравей, Дейвид — каза тихо тя.
— Здравей, Рина. — Той стана. — Как си?
— Чудесно — отговори тя. — Как иначе след три месеца, прекарани в оздравителен санаториум?
Той се засмя.
— Следващият ти филм ще бъде като ваканция — прекъсна я Норман. Рина се извърна към него с лека усмивка на лицето.
— Карай нататък, дърт копелдак — каза тя. — Запознай ме с плановете си.
Норман се засмя доволно.
— За миг се зачудих дали наистина е моята стара приятелка тази, която влиза в кабинета ми, толкова беше мила.
Рина също се засмя.
— Казвай сега за ваканцията — настоя тя.
— Африка! — каза тържествено Норман. — Най-страхотния сценарий за джунглата, който съм чел след „Трейдър хорн“.
— Знаех си — каза Рина, обръщайки се към Дейвид. — Знаех, че следващия път ще ме накара да стана женски Тарзан.
След като си излезе, Дйвид погледна вуйчо си.
— Рина ми изглежда по-тиха, по-укротена някак.
Норман го изгледа дяволито.
— И какво от това? — каза той. — Може да е поузряла и поулегнала. Крайно време беше. — Стана от бюрото и отиде при Дейвид. — До събранието на акционерите през март остават само шест месеца.
— Все още ли не си разбрал кой ни разпродава?
— Не — поклати глава Норман. — Опитах навред. Комисионерите, застрахователите, банките. И те опитаха. Никой не знае. Но всеки ден акциите ни падат. — Той задъвка незапалената пура. — Купувах колкото можех, ала нямам достатъчно пари да спра лавината. Всичките пари, които успях да заделя или заема, хвръкнаха.