— Аз мисля — възрази Норман. — Моята кръв се лее. Аз съм изкупителната жертва. Но още не съм умрял. Като им кажа за филмите, които правя с Рина Марлоу, ще получа всички пълномощия, които са ми нужни.
Дейвид изгледа вуйчо си, после отиде до телефона.
— Междуградски, моля. — Искам да говоря с болницата Колтън, Санта Моника, Калифорния, стая триста и девет.
Хвърли поглед към вуйчо си, който гледаше през прозореца.
— Айлин? Дейвид е. Как е тя?
— Не е добре — каза Айлин с толкова отслабнал глас, че едва се чуваше.
— Какво казва лекарят?
Дейвид я чу да хълца в слушалката.
— Дръж се! — каза той. — Не е моментът да се предаваш.
— Каза… че умира. Че било истинско чудо, че е изтраяла толкова дълго. Просто не знае какво я държи жива.
Чу се щракването и телефонът замря в ръката му. Обърна се към вуйчо си.
— Рина няма вече да направи друг филм нито за теб, нито за когото и да било — каза той. — Тя умира.
Продуцентът го изгледа и лицето му пребледня. Отпусна се на стола.
— Господи! В такъв случай какво ще стане с компанията? Тя ни беше единствената възможност да оцелеем. Без нея всичко е загубено, свършени сме. — Изтри си лицето с кърпичката. — Сега даже и Корд няма да се занимава с нас.
— Какво имаш предвид? — изгледа Дейвид вуйчо си.
— Shmuck! — отсече Норман. — Още ли не виждаш? Да ти го начертая на диаграма ли?
— Да видя? — попита зачуден Дейвид. — Какво да видя?
— Че всъщност Корд пет пари не дава за компанията — каза старецът. — Че иска само момичето.
— Момичето?!
— Разбира се! — каза Норман. — Рина Марлоу. Помниш ли срещата ми с него в тоалетната на Уордорф? Помниш ли какво ми беше казал той? Че няма да ми каже имената на courvehs, защото съм му откраднал Марлоу под носа?
Изведнъж истината блесна в главата на Дейвид. Как не се бе сетил за това? То можеше да обясни телефонното обаждане на Корд през нощта, когато Дънбар се самоуби. Изгледа вуйчо си с уважение.
— Какво ще правим?
— Да правим ли? — учуди се старецът. — Да правим? Ще си държим устата затворени и ще отидем на заседанието. Сърцето ми може да се прескача, но щом той предлага три милиона за моите акции, ще стигне до пет!
Този път сънят не се изплъзна, когато Рина отвори очи. Във всеки случай изглеждаше по-реален от всякога преди. Тя остана притихнала за миг, оглеждайки прозрачното найлоново покривало над главата и гърдите. Бавно извърна глава.
Айлин седеше на стола и я наблюдаваше. Искаше й се да я успокои, да не се тревожи: наистина нямаше за какво да се тревожи. Толкова пъти бе преживявала вече това в сънищата си.
— Айлин! — прошепна тя.
Айлин се сепна и скочи от стола. Рина й се усмихна.
— Наистина съм аз, Айлин — промълви тя. — Не съм си загубила разума.
— Рина! — Тя усети как ръката на Айлин улови нейната под чаршафа. — Рина!
— Не плачи, Айлин — промълви тя. Изви глава, за да види календара на стената, ала той беше много далеч. — Кой ден сме днес?
— Петък.
— Тринадесети? — опита се да се усмихне Рина. Видя усмивката и на лицето на Айлин, независимо от сълзите, които го обливаха. — Телефонирай на Джонас — каза уморено Рина. — Искам да го видя.
Затвори за миг очи, но ги отвори, когато Айлин се върна до леглото.
— Свърза ли се с него?
Айлин поклати глава.
— Казаха, че е в Ню Йорк, но не знаят как да се свържат с него.
— Открий го, където и да е! — усмихна се Рина. — Не бива да ме залъгваш повече — каза тя. — Тази сцена съм я изиграла много пъти. Намери го! Няма да умра, докато не дойде. — Слаба, иронична усмивка се появи на лицето й. — Във всеки случай, никой тук не умира през почивните дни. Колоните на вестниците вече са запълнени за уикенда.