Той си напълни пак чашата и ме погледна.
— Съвременната армия е сложна машина, мистър Корд. За всеки войник на бойната линия са нужни пет или шест души зад линията, които да осигурят снабдяването. Винаги съм се гордеел със себе си, защото съм се грижел този човек да получава най-хубавото.
— Сигурен съм в това, генерале — казах аз и си оставих чашата от кафето.
Той стана и ме погледна. Може би си въобразих, но докато говореше, сякаш стана по-висок и по-наперен.
— Затова приех да дойда да поговорим, мистър Корд — продължи той с тихо достойнство. — Не защото намесихте жена ми като страничен аргумент, а за да ви кажа, че утре сутринта екип изпитатели ще се явят на летище Рузвелт, за да изпробват вашия самолет. Дадох нарежданията тази сутрин, веднага след завръщането си в града. Телефонирах на вашия мистър Мориси, но предполагам, че не е успял да се свърже с вас.
Погледнах го изненадано. Засрамих се. Трябваше да се сетя сам да се обадя на Мориси, преди да си отварям устата.
Бледа усмивка премина по лицето на генерала.
— И така, мистър Корд — каза той, — виждате, че не е необходимо да правите някаква сделка с Форестър за моя сметка. Ако самолетът ви отговаря на изискванията, армията ще го купи.
Вратата се затвори зад него, а аз присегнах за цигара. Облегнах се на таблото и дръпнах дълбоко дима в дробовете си.
Телефонистката на хотел „Чатъм“ откри Форестър в бара.
— Тук е Джонас Корд — казах аз. — Намирам се в „Уолдорф“, надолу по улицата. Искам да поговорим.
— Аз също — каза той. — Утре сутринта ще изпробват самолета.
— Зная. Затова искам да поговорим.
Пристигна в апартамента след по-малко от десет минути. Лицето му бе зачервено и изглежда бе прекарал целия следобед, прегръщайки бутилката.
— Изглежда, че старецът е прогледнал — каза той.
— Наистина ли си мислите така? — запитах аз, докато си пълнеше чашата.
— Можете да приказвате каквото искате за него, но Гадис е добър войник. Върши си работата.
— Налейте и на мен — помолих аз.
Той напълни една чаша и ми я подаде. Взех я.
— Мисля, че е време да престанете да си играете на войник.
Той ме изгледа.
— Какво искате да кажете?
— Мисля, че занапред „Корд Еъркрафт“ ще изпълнява големи поръчки на армията — започнах аз. — Нужен ми е човек, който знае нещата — хората, какво очакват от един самолет. Да ни създава приятели, да сключва договори. Знаете какво имам предвид.
— Разбирам какво имате предвид — каза той. — Да не се срещам повече с Вирджиния Гадис, тъй като не би отговаряло на интересите на компанията.
— Нещо такова — отвърнах спокойно аз.
Той си изля напитката в гърлото.
— Не знам дали ще се справя. От младежките си години съм във Въздушните сили.
— Човек никога не знае, докато не опита — уверих го аз. — Освен това, така ще вършите по-голяма работа за Въздушните сили, отколкото сега. Никой няма да ви спира да осъществите някоя от собствените си идеи.
Той ме погледна.
— Като стана дума за идеи — запита той, — чия беше тази — на Гадис или ваша?
— Моя — казах аз. — Реших го тази сутрин след разговора ни в кабинета на Мориси. И нямаше нищо общо с въпроса дали ще купят КЕ-4, или не.
Изведнъж се ухили.
— И аз го реших тази сутрин — призна той. — Бях готов да приема работата в случай, че ми я предложите.
— Откъде искате да започнете?
— От върха — веднага отвърна той. — В армията най-много уважават най-голямото началство.
— Добре — съгласих се аз. Имаше логика в тези думи. — Вие сте новият президент на „Корд Еъркрафт“. Колко искате?
— Вие ме оставихте да си избера длъжността — каза той.
— Аз пък ще ви оставя да ми определите заплатата.
— Двадесет и пет хиляди годишно плюс фонд за разноски. Той подсвирна.
— Няма нужда чак от толкова. Това е четворно повече от сегашната ми заплата.
— Припомнете си тези думи, когато ме замолите за повишение — казах.
Двамата се засмяхме и отпихме.
— Има някои промени по самолета, за които исках да поговорим преди утрешното изпитание — стана делови той.
Точно тогава Макалистър влезе в спалнята.
— Вече е почти шест, Джонас — каза той. — Докога мислиш да ги държим да ни чакат? Дан току-що говори с Дейвид Улф. Той казва, че Норман заплашвал да си ходи.
— Само да си навлека панталоните и идвам. — Телефонът звънна, докато си закопчавах ризата. — Виж кой е, моля ти се.
— Ами промените? — запита Форестър, докато Мак вдигаше слушалката.
— Иди в завода и ги обсъдете с Мориси.
— От Лос Анжелос — каза Макалистър, покривайки слушалката с ръка. — Нямаме много време.