Погледнах го.
— Кажи им, че съм отишъл на заседание. Могат да ме намерят в кантората на Норман след около два часа.
4.
Тъкмо почваше да се захлажда и момичетата излизаха от жилищата си по Парк авеню, облечени в летни дрехи, небрежно покрили раменете си с кожени наметала.
По Шесто авеню момичетата също излизаха. Но те не влизаха в таксита, а бързаха към метрото и изчезваха доволни, че работният ден е приключил.
В Ню Йорк витаеше странна жизненост, която противоречеше на общия упадък, обхванал страната. Тук продължаваха да строят въпреки воя и хленча на Уол стрийт — издигаха се кантори и скъпи апартаменти. Ако парите наистина се бяха стопили, както разправяха, как тогава толкова много и скъпи проститутки продължаваха да живеят на най-добрите места? Не бяха се стопили. Просто бяха изпокрити, заровени в земята като в къртичина, за да се появят отново, когато рисковете станеха по-малки, а печалбите по-големи.
На Шесто авеню обявите за работа висяха унило пред агенциите за безработни. Дъските с изписаните с тебешир драсканици за търсене на работа изглеждаха уморени, а проститутките за по два долара току-що започваха нощната си обиколка.
Една от тях, застанала настрани от тълпата, се обърна и ме изгледа на минаване. Очите й бяха големи, уморени, мъдри и измъчени. Долових шепот от почти неподвижните устни:
— Ти ще си първият днес, сладур. Да почнем ли деня както се следва?
Ухилих й се и тя прие това като поощрение. Пристъпи към мен.
— Само за два долара — заговори бързо тя — ще те науча на неща, които не са преподавани в училище.
Спрях се, все още ухилен.
— Обзалагам се, че ще го направиш.
Мак и Дан бяха отминали няколко крачки напред. Мак се обърна и ме погледна ядосано. Жената ги стрелна с очи, после се изви отново към мен.
— Кажи на приятелите си, че ще направя отстъпка на трима ви. Пет долара.
Бръкнах в джоба и измъкнах един долар, който й мушнах в ръката.
— Някой друг път. Но едва ли учителите ми ще го одобрят.
Тя погледна долара. Някакъв живец проблесна в тъмните й уморени очи.
— Такива като теб ни развалят и ни карат да бягаме от работа.
Мушна се в насрещното кафене, а ние хлътнахме във фоайето на новия небостъргач на РСА в Рокфелер Сентър.
Продължавах да се усмихвам, когато влязохме в огромната зала. Норман седеше на централно място на дългата маса, Дейвид Улф — от дясната му страна, и един мъж, когото бях срещал в студиото — Ърнест Холи, касиерът, от лявата. По-надолу седяха нашите пълномощни директори — двамата посредници, банкерът и един счетоводител.
Дан и Мак седнаха един срещу друг на масата, оставяйки мястото от късата страна за мен. Наканих се да седна. Бърни скочи.
— Един момент, Корд — изръмжа той. — Заседанието е само за директори — изгледа ме свирепо. — По-скоро ще напусна, отколкото да седна на една маса с теб.
Извадих от джоба пакет цигари и запалих.
— Тогава напусни — казах спокойно аз. — И без това, след като заседанието свърши, няма да имаш никаква работа тук.
— Господа, господа — скочи Макалистър, — не бива по този начин да започвате такова важно заседание. Имаме достатъчно много сериозни проблеми, свързани с бъдещето на компанията. Доникъде няма да стигнем, ако не си вярваме.
— Да си вярваме! — викна Норман. — Очаквате да му имам някакво доверие? След като ми задигна собствената компания под носа!
— Акциите се продаваха на свободния пазар и аз ги купих.
— На каква цена? — продължи да крещи той. — Първо смъква пазара, после изкупува акциите. Взема ги на безценица. Пет пари не дава, че подронва авторитета на компанията с постъпката си. Накрая идва при мен и очаква да му продам и собствените си акции на същата ниска цена, на която изкупи другите.
Усмихнах се вътрешно. Пазарлъкът беше започнал. Старецът смяташе, че най-добрият начин да постигне своето бе като ме напада. Въпросът за уместността на моето присъствие вече бе забравен.
— Предложената от мен цена беше двойно по-голяма от тази, която платих на пазара.
— Ти диктуваш на пазара.
— Да, но не ръководех компанията — Възразих аз, — а ти. И през последните шест години все на загуба.
Той закрачи около масата.
— И ти ще оправиш работите?
— Ако не мислех така, нямаше да вложа над седем милиона долара.
Очите му се заковаха гневно в мен, после се върна до стола си седна. Вдигна един молив и почука с него по масата.
— Редовното заседание на дирекционния съвет на „Норман Пикчър Къмпани Инкорпорейтед“ е открито — каза той с доста по-тих тон. Погледна към племенника си. — Дейвид, ти ще водиш протокола до избирането на нов секретар. — После продължи. — Необходимото болшинство е налице; присъства и мистър Джонас Корд, като поканен. Отбележи, Дейвид, мистър Корд присъства по покана на някои от директорите, но при възражение от страна на президента на компанията.