Тя не отговори. Започваше да се нервира. Ако това бе някаква шега, то тя не й се нравеше.
— Осеммилиметров прожекционен апарат — обясни той с общителен тон, докато нагласяше апарата. — Какъвто обикновено се използва за домашни прожекции.
— Много интересно. Но не разбирам какво общо има той с мен.
— Сега ще видите — обеща той и вдигна поглед. Очите му бяха студени. Завъртя глава, търсейки електрически контакт. Откри един на стената зад креслото и бързо постави щепсела в него.
— Мисля, че тази бяла стена насреща прекрасно би могла да ни послужи за екран, нали? — Той насочи апарата натам и щракна някакъв ключ. — Позволих си да сложа ролката с филма, преди да дойда тук.
Разнесе се бръмчене и Джени се изви да види появилото се на стената изображение. Сцената показваше две голи момичета върху една кушетка, притиснати плътно една към друга, но лицата им бяха скрити. Някакво предупредително звънче отекна в главата й. В сцената имаше нещо странно познато.
— С този филм ме снабди един приятел от Ню Орлинс — прозвуча небрежно гласът на Пиърс зад гърба й в момента, когато на сцената се появи един мъж. Той също беше гол и едното от момичетата се извърна към него, точно с лице към камерата.
Несъзнателно Джени изстена. Момичето беше самата тя. После си спомни. Беше тогава, в Ню Орлинс. Обърна се и прикова очи в Дан Пиърс с пребледняло лице.
— Още тогава сте били фотогенична. Трябвало е да се подсигурите, че няма кинокамера.
— Уж нямаше! — изпъшка тя. — Аида никога не позволяваше да се снима. — Загледа го смълчана, с пресъхнала уста и гърло.
Той натисна един бутон и филмът спря, светлината угасна.
— Изглежда не ви интересуват особено домашните филми.
— Какво искате? — запита тя.
— Вас. — Той започна да прибира апарата. — Но не в обикновения смисъл — добави бързо. — Искам да играете Афродита.
— И ако не се съглася?
— Вие сте красива, вие сте звезда, вие сте сгодена — подхвърли небрежно той. — Няма да бъдете нито едно от трите, ако този филм попадне в неподходящи ръце. Заедно с един списък на бившата ви клиентела. — Студените му очи блеснаха към нея. — Никой мъж, дори и побърканият Джонас Корд, не би се оженил за градската курва.
— Имам договор с „Норман“. Според него нямам право да играя в странични филми.
— Знам — каза спокойно Дан. — Но съм сигурен, че Корд би дал съгласието си за закупуването на този сценарий, ако вие го помолите. Бонър ще направи филма.
— Но ако не пожелае? Джонас има твърде високи изисквания по отношение на филмите.
Лека усмивка пробягна по устните му.
— В такъв случай, променете ги.
Тя бавно си пое дъх.
— И ако го сторя?
— Ха, тогава ще получите филма, разбира се.
— И негатива ли?
Той кимна.
— Как ще зная, че не съществуват и други копия?
Пиърс повдигна вежди одобрително.
— Виждам, че сте схватлива — изрече той и продължи. — Платил съм пет хиляди долара за този филм и не бих го сторил, ако не бях сигурен, че няма други копия. Освен това, какъв е смисълът? Може пак да стане нужда някой път да работим заедно. — Той прибра апарата. — Ще ви оставя сценария.
Тя не отговори.
Той се обърна и с ръка на вратата, хвърли поглед назад.
— Казах ви, че ще ви отнема само няколко минути.
15.
Дан Пиърс се изправи на крака и почука с една лъжичка по чашата. Огледа хората около масата с глуповато изражение. Беше пиян, весело пиян, благодарение на успеха и на шотландското уиски, което беше поглъщал в изобилие. Кимна с глава, когато другите го погледнаха.
— Дан Пиърс не забравя приятелите си. Той мисли за тях. Донесох на всеки от сгодените по един малък подарък. — Той се обърна и щракна с пръсти.
— Да, мистър Пиърс — незабавно откликна метр д’отелът. Той на свой ред махна с ръка и един келнер пристъпи с два пакета, погледна етикетите и постави голямата, обвита в златен станиол кутия пред Джонас, а малката, обвита в сребърен станиол — пред Джени.
— Благодаря, Дан — каза Джонас.
— Отвори я, Джонас — продължи с пиянски глас Дан. — Искам всички да видят подаръците.
Някакво лошо предчувствие обзе Джени.
— Ще ги отворим по-късно, Дан.
— Не — настоя той. — Сега.
Тя огледа масата. Всички гледаха с любопитство. Погледна Джонас. Той сви рамене и я насърчи с усмивка. Залови се да отваря пакета. Беше обвит толкова плътно, че присегна за нож да среже канапа, тъкмо когато Джонас разгръщаше своя пакет.
— Хей! — засмя се Джонас, вдигайки подаръка да го видят всички. — Огромна бутилка шампанско.
Нейният подарък се намираше в малка, но прекрасно гравирана кутия от махагон. Тя я отбори и впи очи в нея, чувствайки как кръвта се отдръпва от лицето й. Джонас взе кутията от ръцете й и я показа на другите.