Той ме изгледа в очакване да реагирам на току-що казаното. Останах безучастен.
— Преминаваме към първа точка — избор на ръководно тяло на компанията за следващата година.
Кимнах на Макалистър.
— Господин президент — обади се той, — искам да предложа изборът на ръководства да стане, след като вие и мистър Корд приключите разговора за продажба на вашите акции.
— Кое ви кара да мислите, че смятам да си продавам акциите? — запита Бърни. — Вярата ми в бъдещето на компанията е все така силна както винаги. Имам проекти за успешното функциониране на компанията и ако вие, приятелчета, мислите, че можете да ме спрете, ще ви въвлека в такава битка за пълномощия, каквато не сте виждали досега.
Даже и Макалистър се усмихна при тези думи. С какво ли ще се бие? Разполагахме вече с четиридесет и един процента от гласовете.
— Ако грижата на президента за бъдещето на компанията е толкова искрена, колкото нашата — каза вежливо Макалистър, — той положително вижда вредата, която би нанесъл със започването на една битка за пълномощия, която в никакъв случай няма да спечели.
На лицето на Бърни се появи лукав израз.
— Не съм чак такъв глупак, за какъвто ме мислите — каза той. — Цял следобед не съм си губил бремето. Имам обещанията на достатъчен брой акционери, че ще ми осигурят контрол върху дяловете си, като започна. Трябваше да доживея дотам, да отстъпя собствената си компания — компанията, която съм изграждал с пот на челото — на Корд, за да може той да прави още парични дарения на своите приятели, нацистите — той удари с театрален жест по масата. — Не, даже и седем милиона да ми предложи за акциите.
Изправих се, стиснал устни от гняв.
— Бих желал да запитам мистър Норман какво ще прави със седемте милиона, ако му ги дам? Ще ги подари ли на Фонда за подпомагане на евреите?
— Не е работа на мистър Корд какво ще правя с парите си — изрева той от другия край на масата. — Не съм богат като него. Имам само няколко акции в собствената си компания.
Усмихнах се.
— Мистър Норман, ще ми позволите ли да прочета на съвета списъка на текущите капитали и имуществата както на ваше име, така и на името на жена ви?
Бърни ме погледна забъркан.
— Списък ли? — недоумяваше той. — Какъв списък?
Погледнах Макалистър. Той измъкна един лист от чантата си и ми го подаде. Зачетох от него:
— Влогове на името на Мей Норман: „Секюрити Нешънал Банк“, Бостън — един милион и четиристотин хиляди; „Банк ъф Манхатън Къмпъни“, Ню Йорк — два милиона и сто хиляди; „Пайънийр Нешънъл Тръст Къмпъни“, Лос Анжелос — седемстотин хиляди; „Леман Брадърс“, Ню Йорк — три милиона сто и петдесет хиляди; плюс други дребни влогове, разхвърляни из цялата страна, възлизащи на шест-седемстотин хиляди общо. Освен това мисис Норман притежава четиристотин хектара първокачествен недвижим имот в Уестууд, близо до Бевърли Хилс, оценен приблизително на две хиляди долара за хектар.
Бърни се опули насреща ми.
— Откъде взе този списък?
— Няма значение откъде съм го взел.
Старецът се обърна към племенника си.
— Виждаш ли, Дейвид — невъзмутимо каза той на висок глас, — виждаш ли какво може да спести добрата съпруга от парите за домакинството.
Ако не беше такъв крадец, бих се изсмял. Но един поглед към лицето на племенника ми подсказа, че момчето не е знаело нищо за тези влогове. На Дейвид му предстояха и други разочарования.
Старецът се обърна отново към мен.
— Е, отделила е жената някой и друг долар. Това ти дава право да ме ограбваш ли?
— През последните шест години, докато компанията изгуби съм единадесет милиона, ми е чудно как жена ти е могла да влага по един милион годишно в разните сметки.
Лицето на Бърни пламна.
— Жена ми е много умна, що се касае до капиталовложенията — каза той. — Не се бъркам в нейните дела.
— Може би е трябвало да го сториш — продължих аз. — Щеше да установиш, че е сключила сделки фактически с всички по-едри доставчици на съоръжения и услуги за „Норман Къмпани“. Не вярвам, че искате да ме убедите, че не сте знаели за комисионната от пет до петнадесет на сто, която е вземала при всички доставки на едро за компанията?
Той се отпусна на стола си.
— Че какво лошо в това? Обикновена практика в нашата работа. Тя отговаря за тези продажби, защо да не вземе комисионна?
Писна ми от усукванията му.
— Добре, мистър Норман — казах аз. — Стига сме се будалкали. Предложих повече от прилична цена за акциите. Искате ли да ги продадете или не?