Край на мечтите, край на големите сделки, край на борбите и плановете да се изгради гигантско сътрудничество, което да опаше цялата земя с тънките и ефирни нишки на целулоидната лента. За него те бяха приключили, тъй както бяха приключили за хилядите други в смазващия трещящ бой в ранното италианско утро.
Това означаваше край и на нейните мечти. Любовният шепот нощем, поскърцването на пода от другата страна на леглото, възбудата и топлотата от взаимното доверие и плановете за бъдещето.
Беше благодарна за работата си. Тя ангажираше ума и изчерпваше енергията й и я поглъщаше с всекидневните задължения. С времето болката бе изтласкана в глъбините на разума и изплуваше само когато бе сама.
После, постепенно, както винаги става с тези, които са останали живи, осъзна, че само част от мечтите са погребани с него. Синът му растеше и един ден, когато го съгледа да тича по зелената морава пред техния дом, слухът й се върна за птичите песни. Вдигна поглед към синьото небе, към яркото слънце над главата си и разбра, че се е върнала в живота, че пак е живо, дишащо човешко същество, изпълнено с жизнени сокове.
Вината, която се бе загнездила в душата й за това, че е останала жива, докато той си беше отишъл, изчезна.
Всичко това стана в деня, след като прочете писмото на Джени. Беше адресирано до нея с дребен женски почерк, който й бе непознат. Най-напред, хвърляйки поглед на бланката, реши, че е някаква нова молба:
МИЛОСЪРДНИ СЕСТРИ
БЪРЛИНГЕЙМ, КАЛИФОРНИЯ
10 октомври 1944
Драга Роза,
С известен трепет и все пак със съзнанието, че ще уважиш моето настроение, вземам писалката, за да ти пиша. Не искам да разтварям наново рани, които вече частично са излекувани, но едва преди няколко дни узнах за твоята загуба и исках да изразя на теб и малкия Бърни моите съчувствия и да се помоля за вас.
Дейвид беше чудесен човек, искрен и сърдечен. Той ще липсва на всички нас, които ще чувстваме липсата му. Всеки ден се моля за него и се утешавам с думите на нашия Бог и Спасител: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в мен, дори и да умре, ще остане жив, а този, който живее и вярва в мен, никога не ще умре“.
Тогава именно Роза излезе навън да повика сина си, който играеше пред къщата, и чу птичата песен. През следващия уикенд отиде с колата в Бърлингейм да посети Джени.
По небето се рееха малки пухкави облачета, когато Роза насочи колата по широката алея към светата обител. Беше събота следобед и там бяха паркирали вече доста автомобили. Сви в едно свободно място малко настрана от просторната сграда.
Остана в колата и запали цигара. Усети как в душата й се промъква съмнение. Може би не трябваше да идва. Може би Джени не би желала да се види с нея, не би желала да си припомня онзи свят, който бе напуснала. Просто бе откликнала на внезапния си порив, като дойде тук, и не можеше да вини Джени, ако тя откажеше да я приеме.
Спомни си утрото след годежния прием. Когато Джени не се бе явила в студиото, никой не бе обърнал особено внимание на това. А Дейвид, който се бе опитал да се свърже с Джонас в завода край Бърбенк, й бе казал, че не може да го открие.
След като измина още един ден, а след него още един и Джени продължи да не се вестява, студиото започна наистина да се безпокои. Най-после бяха открили Джонас в Канада, в новата фабрика, и Дейвид му се обади по телефона. Той му беше отговорил с особено рязък тон, че за последен път е видял Джени, когато напуснал дома й вечерта след приема.
Дейвид незабавно се свърза с Роза и я помоли да прескочи до къщата на Джени. Когато пристигна там, мексиканката се показа на вратата.
— Тук ли е мис Дентън?
— Сеньорита не тук.
— Знаете ли къде е? — запита Роза. — Много е важно да се свържа с нея.
Прислужницата поклати глава.
— Сеньорита замина. Тя не казва къде.
Роза мина покрай нея и влезе в къщата. Из целия хол имаше опаковани кашони. Отстрани на един бе маркирано: „Бекинс, премествания и съхранение“. Прислужницата забеляза изненадата по лицето й.
— Сеньорита ми казва заключа къща и също си замина.
Роза не дочака да се прибере вкъщи, а се обади на Дейвид от първата телефонна кабина, на която попадна. Той й каза, че щял да се опита пак да се свърже с Джонас.
— Откри ли Джонас? — запита тя, още като прекрачваше прага на дома им вечерта.
— Да. Каза ми да зарежа „Афродита“ и да изхвърля Пиърс. Когато му споменах, че може би ще си докараме съдебен процес, той ми каза да предупредя Пиърс, че ако започне нещо, Джонас ще вложи и последния си долар, за да го унищожи.