— Пресметнатата скорост за издигане на този полет е сто седемдесет и пет.
Кимнах, без да го поглеждам, и продължих да отварям дюзата. Стрелката стигна до сто и шестдесет, после до сто седемдесет и пет. Вълните биеха по дъното на корпуса като чук за набиване на нитове. Докарах стрелката до сто осемдесет и пет, после започнах да отпускам лоста.
За миг не се случи нищо и аз увеличих скоростта на сто и деветдесет. Изведнъж „Сентурион“ потръпна, после се издигна над водата. Освободен от възпиращото търкане, той сякаш скочи във въздуха. Стрелките сочеха двеста и петдесет, а лостовете се движеха плавно в ръцете ми. Погледнах през прозореца. Водата беше на шестдесет метра под нас. Летяхме.
— Мамицата му! — измърмори един от мъжете зад мен. Еймос се изви на седалката си.
— Хайде, момчета — каза той, протягайки ръка. — Плащайте! — Погледна ме и се ухили. — Обзаложиха се с мен на един долар, че никога няма да се вдигнем във въздуха.
Ухилих му се и продължих да изкачвам кораба, докато стигнахме хиляда и осемстотин метра височина. После се насочих на запад, право към залязващото слънце.
— Върви мазно като детска количка — закиска се доволно Еймос от седалката си.
Погледнах към него иззад радиста, където бях застанал, докато ми обясняваше новия автоматичен сигнален регистратор. Човек трябваше само да изрече съобщението веднъж, след това да включи на автомат и регистраторът щеше да го повтаря, докато имаше захранваща енергия.
Слънцето бе върнало на бялата коса на Еймос пламтящите червени оттенъци от младостта му. Погледнах си часовника. Беше шест и петнадесет и се намирахме на около триста километра навътре над Тихия океан.
— По-добре да обръщаме назад, Еймос — казах аз. — Не ми се иска първия път да се приземяваме по тъмно.
— Терминът във флота, капитане, е „да се приводним“ — ухили ми се радистът.
— Дадено, морски — казах аз. Обърнах се към Еймос. — Приводни го.
— Да, сър.
Започнахме плавен наклонен забой и аз отново се наведох над рамото на радиста. Ненадейно самолетът залитна и аз едва не паднах отгоре му. Хванах се за рамото му, когато десният инженер извика:
— Номер пет пак закъса.
Метнах се на седалката си и погледнах през прозореца. Двигателят хвърляше масло като гейзер.
— Изключи го! — креснах аз, докато се притягах към седалката.
Жилите по врата на. Еймос се изпънаха като стомана, докато се опитваше да стабилизира внезапно развилнелия се самолет. Грабнах лоста пред себе си и двамата го закротихме. Той бавно отстъпи пред усилията ни.
— Номер пет изключен, сър — обади се инженерът.
Погледнах нататък. Перката се превърташе бавно от напора на вятъра, но маслото бе спряло да изтича от двигателя.
Погледнах Еймос. Лицето му беше побеляло и пот бликаше от него, но все пак се насили да ми се усмихне.
— Ще се приберем спокойно с пет двигателя.
— Да. — Можехме да се приберем и с три двигателя според изчисленията. Но не ми се искаше да стигаме дотам. Погледнах таблото. Бе светнала червената лампичка за двигател номер пет. Докато гледах, започна да примигва червената лампичка на номер четири.
— Какво, по дяволите, става?
Двигателят закашля и почна да прекъсва, преди да сваря да погледна към него.
— Проверете номер четири! — изревах аз. Обърнах се пак към таблото. Светеше червената лампа за горивото.
— Тръбата за подаване на гориво на номер четири е запушена!
— Продухайте я с вакуума!
— Да, сър! — Чух щракването на вакуумната помпа. Друга червена светлина блесна пред мен. — Вакуумната помпа в неизправност, сър.
— Изключете номер четири! — заповядах аз. Нямаше смисъл да оставяме линията отворена с надеждата, че сама ще се прочисти. Запушените линии лесно причиняваха избухване на пожари. Все още разполагахме с четири двигателя.
— Номер четири изключена, сър.
Въздъхнах облекчено, след като изминаха десет минути и не се появи нова нередност.
— Изглежда, че ще се оправим — отбелязах аз.
Трябваше да си държа проклетата уста затворена. Едва довърших казаното и двигател номер едно започна да се дави и кашля, а командното табло пред мен засвятка като коледна елха. Задави се и двигател номер шест.
— Главната помпа за горивото изключи!
Хвърлих поглед на алтиметъра. Намирахме се на хиляда и петстотин метра и продължавахме да губим височина.
— Бий тревога по радиото и се приготви за напускане на кораба — извиках аз. Чух гласа на радиста: