— Не, за три и половина милиона долара, не. Пет — и ще си помисля.
— Не сте в положение да се пазарите, мистър Норман — прекъснах го аз. — Ако не приемете предложението, ще обявя компанията в несъстоятелност. Тогава ще видим дали федералният съд няма да открие нещо противозаконно в така наречените законни сделки на жена ви. Изглежда забравяте, че с въпроса какво е правено в компанията, ще се заеме федералното правителство, тъй като сте продавали акции на свободния пазар. Малко по-различно е отколкото, ако притежаваш всички акции сам. Може да те натикат даже и в затвора.
— Няма да посмееш!
— Така ли? — казах аз. Протегнах ръка. Макалистър ми подаде книжата по Раздел 7-22. Хвърлих ги към Норман. — От вас зависи. Ако не продадете, тези документи ще бъдат в съда утре сутринта.
Погледна документите, после мен. Студена омраза искреше в очите му.
— Защо правиш всичко това? — проплака той. — Дали защото толкова мразиш евреите? Аз само се опитвах да ти помагам!
Това преля чашата. Заобиколих масата, издърпах го от стола и го опрях в стената.
— Слушай, дребно еврейско копеле — викнах аз. — Стига с тези глупости. Винаги, когато си ми предлагал помощ, е било, за да бръкнеш в джоба ми. Сега те е яд, че повече няма да ти позволявам това.
— Нацист! — изплю той в лицето ми.
Бавно го пуснах и се обърнах към Макалистър.
— Подай преписката — наредих аз — и заведи углавно дело срещу Норман и съпругата му за ограбване на компанията.
Тръгнах към вратата.
— Един момент! — спря ме гласът на Бърни. Особена усмивка се бе изписала на лицето му. — Я не се нервирай, само защото съм се поразгорещил малко.
Погледнах го.
— Върни се — покани ме той и пак седна до масата. — Можем да уредим цялата работа помежду си само за няколко минути. Като истински джентълмени.
Стоях до прозореца и наблюдавах как Бърни подписва книжата за прехвърлянето на акциите. Имаше нещо нелепо в начина, по който седеше и драскаше с писалката по хартията, сякаш не подписваше книжа, а отписваше живота си. Не е наложително да харесваш някого, за да го съжаляваш. В известен смисъл точно това чувствах.
Беше егоистично, отвратително старче. Нямаше никакво чувство за благоприличие, почтеност или етичност, би принесъл всекиго в жертва на олтара на властолюбието си, но докато перото се движеше по отделните документи, имах чувството, че от златното връхче заедно с мастилото изтича и собствената му кръв.
Обърнах се и погледнах през прозореца, тридесет етажа над улицата. Там долу хората бяха нищожни със своите дребни мечти и миниатюрни планове. Утре имаха пари, можеха да излязат извън града на екскурзия. Ще седят на тревата до жените си и ще наблюдават игрите на децата, чувствайки свежата, студена почва под краката си. Бяха щастливи.
Не живееха в джунглата, където стойността им се измерваше според способността им да оцелеят сред вълците. Не бяха родени от баща, който не обичаше сина си, освен ако не станеше пълно негово копие. Не бяха заобиколени от хора, чиято единствена мисъл бе да се изравнят с източника на богатството. Когато обичаха, обичаха, защото така чувстваха, а не защото мислеха как ще се облагодетелстват от обичта си.
Усетих как ми загорча в устата. Може би така бе там долу, но всъщност и това не знаех. И не се натисках особено да го узная. Харесваше ми тук горе.
Беше като полет в небето, когато няма никой край теб да ти казва какво да правиш и какво да не правиш. В моя свят човек въздаваше собствените си закони. И всички трябваше да живеят според тях, независимо дали им харесваше или не. Докато зях на върха. Възнамерявах дълго да бъда на върха. Толкова дълго, че когато хората изговаряха името ми, да знаят чие име споменават. Моето, а не на баща ми.
Извърнах се от прозореца и се върнах при масата. Взех документите и ги погледнах. Бяха подписани правилно. Бърнард Б. Норман.
Бърни вдигна очи към мен. Направи опит да се усмихне. Нищо не излезе.
— Преди години, когато Бърни Нормановиц отвори първия си евтин киносалон на Четвърта улица в Ийст Сайд, никой не мислеше, че един ден ще продаде компанията си за три и половина милиона долара.
Изведнъж престана да ме интересува. Вече не го съжалявах. Бе разграбил и плячкосал една компания за повече от петнадесет милиона долара и единственото му оправдание бе, че случайно той бе основателят й.
Взех го и го отворих. Беше оставката му като президент и председател на дирекционния съвет. Погледнах го изненадан.
— Нещо друго да мога да сторя за вас?
— Не — промълвих аз.
— Грешите, мистър Корд — каза спокойно той. Отиде до телефона на масичката в ъгъла.