Изправих се на крака и направих опит да се покатеря обратно към отбора.
— Излизай оттам, долен, мръсен, кучи сине! — закрещях аз. После заплаках. — Измъквай се и ела да те убия!
После самолетът се обърна и някакъв отчупен отломък, долетял от крилото, ме повали настрана, като ме запрати направо във водата. Дочух мекото съскане на сгъстения въздух, когато спасителната жилетка започна да се обвива около мене. Отпуснах глава на големите меки възглавници и заспах.
5.
В Невада, където съм роден и израсъл, има главно пясъци и скали и няколко малки планини, но океани няма. Има потоци и езера, басейни във всеки местен клуб и хотел, но всички те са пълни с прясна, сладка вода, която бълбука в устата като вино, ако се случи човек да погълне от нея, докато се къпе.
През живота си съм бил в много морета и океани. Край Атлантика в Маями бийч и Атлантик сити, край Тихия в Малибу, край сините води на Средиземно море на Ривиерата. Бил съм дори в топлите води на Гълфстрийм, по белите пясъчни плажове на Бермуда, — където гонех едно голо момиче, чието единствено желание беше да свършим работата във водата, като рибите. Никога не можах да разбера как я вършеха делфините, тъй като във водата някак всичко ми се изплъзваше. Никога не обикнах солената вода. Прилепва се тъй плътно към кожата ти, изгаря ти носа, възпалява очите. А ако ти се случи да погълнеш глътка вода, тя има вкуса на забравена от вчера вода за плакнене на устата.
Така че какво правех тук?
Мамицата му, човече малко, всички звезди са се показали и ти се присмиват. Това ще ти внуши малко уважение към океана. Не ти харесва солената вода, така ли? Добре, а как ти харесват един милион, един билион, един трилион литра от нея? Един газилион?
— А-ах, взели те дяволите — казах аз и пак заспах.
Заприпках покрай бунгалото толкова бързо, колкото можеха да ме носят осемгодишните ми крака, повлякъл тежкия колан с амуницията и кобура с револвера по пясъка зад мен.
Чух гласа на баща си.
— Хей, момче! Какво носиш?
Обърнах се с лице към него и се опитах да прикрия колана с револвера зад гърба си.
— Нищо — казах аз, без да го поглеждам в очите.
— Нищо? — повтори баща ми след мен. — Да видим тогава.
Присегна към мен и изтръгна колана от ръцете ми. Когато го вдигна, револверът и един сгънат лист хартия паднаха от кобура. Той се наведе и ги вдигна.
— Откъде взе това?
— От стената в спалнята, до леглото на Невада — отвърнах аз. — Трябваше да се покатеря.
Баща ми прибра оръжието в кобура. Беше черен револвер, гладък черен револвер с инициали М.С. на дръжката. Дори аз бях достатъчно голям, за да разбера, че някой е сбъркал инициалите на Невада.
Баща ми се накани да мушне сгънатия лист хартия обратно в кобура, но го изтърва и той се разтвори. Видях снимка на Невада с някакви цифри над него и текст отдолу. Баща ми го загледа за миг, после пак сгъна листа и го натъпка в кобура.
— Остави това на мястото му — каза ядосано той. Виждах, че е побеснял. — Никога вече да не съм те заловил с чужди неща, иначе здраво ще те наложа.
— Няма защо да го биете, мистър Корд — чух гласа на Невада зад гърба си. — Аз съм виновен, че го оставих там, където момчето можеше да го достигне. — Обърнахме се. Той бе застанал там с тъмното си, безизразно индианско лице, протегнал ръка. — Ако ми го дадете, ще го прибера.
Баща ми мълчаливо му подаде оръжието и двамата останаха загледани един в друг. Никой не проговори. Вдигнах учуден очи към тях. И двамата се изучаваха внимателно. Най-после Невада каза:
— Ще хвана пътя, ако желаете, мистър Корд.
Знаех какво означава това. Невада си отиваше. Изведнъж нададох вик.
— Не? — изпищях аз. — Няма да правя вече така. Обещавам.
Баща ми ме погледна, после отново се вторачи в Невада. Лека усмивка заигра в очите му.
— Децата и животните знаят какво искат и какво е най-добре за тях.
— Така разправят.
— По-добре прибери това тъй, че никой никога да не го намери.
И в неговите очи сега заигра усмивка.
— Да, мистър Корд. Непременно.
Баща ми погледна към мен и усмивката му се стопи.
— Чуваш ли, момче? Само да те видя с нещо чуждо и те чака голям бой.
— Да, татко — отвърнах аз ясно и силно. — Чувам.
Погълнах глътка солена вода, задавих се, закашлях се и я изплюх. Отворих очи. Звездите продължаваха да светят над мен, но от изток небето започваше да избледнява. Стори ми се, че чух звука на мотор в далечината, но може би само ехото кънтеше в ушите ми.
Чувствах остра болка отстрани и в крака си, като че ли съм спал на него. Когато се раздвижих, тя се вряза в главата ми и ме замая. Звездите се завъртяха, аз се уморих да ги гледам, затова отново заспах.