— Централа, тук е мистър Норман. Можете да свържете мистър Корд сега.
Подаде ми слушалката. Взех я и чух гласа на телефонистката:
— Лос Анжелос, свързвам с мистър Корд, давам ви линия.
Чу се щракане, после друго, докато повикването стигне до другия край. Забелязах Бърни да ме поглежда хитро, после да отива към вратата. Обърна се към племенника си.
— Идваш ли, Дейвид?
Улф започна да се надига от стола.
— Ти — наредих аз, покривайки с длан слушалката — остани. Дейвид погледна Бърни, после поклати леко глава и пак се отпусна в стола. Старецът сви рамене.
— Какво повече мога да очаквам от собствената си плът и кръв? — каза той. Вратата се затвори зад него.
До ушите ми достигна женски глас. Стори ми се смътно познат.
— Джонас Корд?
— На телефона. Кой е?
— Айлин Гейлърд. Цял следобед се опитвам да ви открия. Рина… Рина… — гласът й заглъхна.
Почувствах как нещо засяда на гърлото ми.
— Да, мис Гейлърд? — запитах аз. — Какво става с Рина?
— Умира, мистър Корд — изхълца тя в слушалката. — И иска да ви види.
— Умира? — повторих аз. — Не можех да повярвам. Не Рина. Тя беше неразрушима.
— Да, мистър Корд. Енцефалит. Трябва да побързате. Лекарите не знаят колко ще издържи. Тя е в клиниката „Колтън“ в Санта Моника. Мога ли да й кажа, че ще дойдете?
— Кажете й, че съм тръгнал! — казах аз и оставих слушалката.
Обърнах се и погледнах Дейвид Улф. Той ме наблюдаваше със странно изражение на лицето.
— Знаел си — отбелязах аз.
Той кимна с глава и се изправи.
— Знаех.
— Защо не ми каза?
— Как можех? — запита той. — Вуйчо ми се боеше, че ако разберете, няма да купите акциите му.
Странно мълчание се възцари в залата, когато пак вдигнах телефонната слушалка. Дадох на телефонистката номера на Мориси на летище Рузвелт.
— Да напусна ли сега? — запита Улф.
Поклатих глава. Бях майсторски подведен да закупя една нищо неструваща компания, да бъда одран като агне, ала нямах право да се оплаквам. Знаех правилата на играта.
Но сега дори и това нямаше значение. Нищо нямаше значение. Единственото важно нещо беше Рина. Изругах нетърпеливо, чакайки Мориси да вдигне слушалката.
Единствената възможност да стигна до Рина навреме беше да отлетя натам с КЕ-4.
5.
Ярко осветеният хангар беше като кошер. Заварчиците със спуснати маски бяха на крилата, горелките им изпускаха червено-сините пламъци, докато заваряваха допълнителните резервоари за гориво към крилата. Купчината предмети зад самолета растеше, докато механиците изтръгваха всичко, което увеличаваше теглото, без да е абсолютно необходимо за полета.
Погледнах часовника, когато Мориси пристъпи към мен. Беше почти два часа. Значи в Калифорния наближаваше девет.
— Колко време още? — запитах аз.
— Немного — погледна листа в ръката си. — Като махнем всичко, пак остават около шестстотин килограма в повече.
Средният Запад бе изцяло блокиран от бури според метеорологичните съобщения. Ако исках да премина, трябваше да ги заобиколя от юг. Мориси бе пресметнал, че са нужни четиридесет и три процента повече гориво за полета и поне още седем в резерв.
— Защо не отложиш до утре сутринта? — запита Мориси. — Може би времето ще се оправи и ще можеш да летиш направо.
— Не.
— За бога — възнегодува той. — Дори няма да успееш да издигнеш самолета от земята. Щом толкова искаш да се убиеш, защо не използваш пистолет?
Обърнах се и погледнах купчината до самолета.
— Колко тежи радиото?
— Две и тридесет — веднага отговори той. После впи очи в мен. — Не можеш да го изхвърлиш! Как, по дяволите, ще знаеш къде се намираш или какво е времето пред теб?
— Както го правих, преди да сложат радиоапарати в самолетите. Сваляйте го!
Запътих се към опашката, клатейки глава. Хрумна ми още нещо.
— Системата за кислородното налягане в кабината?
— Триста килограма заедно с резервоарите.
— Изхвърлете и нея — наредих аз. — Ще летя ниско.
— Ще ти е нужен кислород, за да прехвърлиш Скалистите планини.
— Поставете една бутилка кислород в кабината до седалката.
Отидох в кабинета и потърсих Бъз Долтън в кантората на „Интерконтинентал“ в Лос Анжелос. Бе тръгнал вече, затова прехвърлих повикването в дома му.
— Бъз, тук Джонас.
— Чудех се кога ще ти чуя гласа.
— Искам да ми направиш една услуга.
— Готово — веднага каза той. — Каква?
— Ще летя за Крайбрежието тази нощ — обясних аз. — Искам да ми осигуриш сигнали за времето при всеки хангар на ICA из цялата страна.
— Какво му е на радиото ти?
— Вземам КЕ-4 за непрекъснат полет. А не се побира в теглото.
Той подсвирна.