— Как е Вили?
Гласът на генерала ме прекъсна, преди да отговоря:
— Тук сме да огледаме един самолет — каза рязко той, — а не да се осведомяваме за общи приятели.
Мой ред беше да се изненадам. Хвърлих бърз поглед на подполковника, но лицето му бе непроницаемо. Разбрах все пак, че няма особено топли чувства между двамата.
— Да, сър — бързо каза той. Обърна се и загледа самолета.
— Как го намирате, Форестър?
Форестър си прочисти гърлото.
— Интересно решение, сър — каза той. Обърна се към мен. — Витлата на променлива стъпка ли са?
Кимнах. Имаше набито око, за да го забележи на оскъдната светлина-.
— Необичайна конструкция — продължи той — да се поставят крилата именно тук и да се дръпнат назад. Ще намали около четири пъти разстоянието за излитане.
— Точно така — казах аз. Слава богу, че поне един се сещаше каква е била целта.
— Питах ви какво мислите за вида му, Форестър? — сприхаво вметна генералът.
Завесата падна пак върху лицето на Форестър, когато се обърна.
— Твърде необикновен, сър. Различен.
Генералът кимна.
— И аз мисля така. Грозен. Прилича на клекнала жаба.
Този път вече наистина ми писна.
— Според вас самолетите се оценяват като мацки в някой конкурс за красота, така ли?
— Не, разбира се! — отсече генералът. — Но има известни общоприети условия при конструирането, които са се наложили като стандарт. Например новият изтребител на Къртис, който огледахме завчера. Това се казва самолет. А не да прилича на бомба, на която са окачили крила.
— Да, но този тук носи два пъти повече въоръжение плюс петстотин килограма бомби, лети хиляда и двеста километра по-надалеч, хиляда и петстотин метра по-високо и сто и двадесет километра в час по-бързо от изтребителя на Къртис, за който говорите! — възразих аз.
— Къртис прави добри самолети — настояваше генералът.
Погледнах го. Нямаше смисъл да се спори с него. Все едно да говориш на каменна стена.
— Не казвам, че не прави, генерале — обясних аз. — Години наред Къртис правеше добри самолети. Но ви казвам, че този тук е по-добър от всеки друг.
Генерал Гадис се обърна към Мориси.
— Готови сме да видим демонстрация на вашия самолет — каза сухо той. — В случай, разбира се, че вашият пилот не смята да спори още.
Мориси ми хвърли нервен поглед. Очевидно генералът не бе доловил името ми. Кимнах му и влязох навътре в хангара.
— Изкарайте го! — наредих на механиците, които стояха в очакване.
Мориси, генерал Гадис и свитата му излязоха навън. Когато излязох и аз, видях, че Мориси и другите са се скупчили около генерала, а Форестър бе застанал малко встрани и разговаряше с една млада жена. Хвърлих й бърз поглед. Биваше си я — диви очи и чувствени устни.
Погледнах самолета на пистата. Долових стъпки зад гърба си и се обърнах. Беше Мориси.
— Не биваше да се нахвърляте така върху генерала.
Ухилих му се.
— Нищо му няма на дъртия копелдак. Обградил се е с толкова хора, дето го зяпат в устата, че можеш да го сбъркаш с филмов продуцент.
— Все едно, и без това трудно ще го спечелим за клиент. Научих, че Къртис му предлага самолетите си по сто и петдесет хиляди на парче, а знаете, че ние можем да смъкнем най-много до двеста двадесет и пет хиляди.
— Какво от това? — попитах аз. — Разликата е като между пилешки курешки и пилешка салата. Не можеш да купиш Кадилак за цената на Форд.
Погледна ме за миг, после сви рамене.
— Парите са твои, Джонас.
Наблюдавах го, докато се връщаше при генерала. Беше велик конструктор, но прекалено нервен, за да бъде добър търговец. Обърнах се към механика.
— Готово ли е?
— Веднага, щом кажете, мистър Корд.
— Добре — промърморих аз и почнах да се катеря към кабината. Усетих нечия ръка да ме дърпа за крака.
— Възразявате ли, ако ви придружа? — беше подполковникът.
— Разбира се, че не — поканих го аз. — Влизайте.
— Благодаря. Впрочем, не чух името ви?
— Джонас Корд — осведомих го аз.
— Роджър Форестър — отвърна той, подавайки ми ръка.
Трябваше да се сетя, още когато чух името, но тогава не ми беше до това. Роджър Форестър — един от първите асове на ескадрилата Лафайет. Сам бе смъкнал двадесет и два немски самолета. Един от героите ми, когато бях дете.
— Слушал съм за вас — казах. Усмивката му се разшири.
— И аз съм чувал нещичко за вас.
И двамата се разсмяхме и се почувствах по-добре. Издърпах го за ръката и той се качи на крилото до мен. Погледна към кабината, после към мен.
— Без парашути ли?
— Хич не ги обичам — обясних аз. — Изнервят ме. Психологическо въздействие. Говори за липса на самочувствие.
Той се засмя.
— Мога да взема един за вас, ако желаете.