— Здравейте, мистър Корд — поздрави тя, без следа от акцента, който използваше в ресторанта. — Колко мило от ваша страна да ме поканите.
— Съблечете си роклята и си налейте нещо — казах аз.
— Не съм от този род жени! — отсече тя, обърна се и се запъти към вратата.
— Имам петстотин долара, които казват, че сте.
Тя се извърна към мен, на устните й се появи усмивка, а пръстите бяха вече заети с ципа на гърба на роклята. Загледах се през прозореца, докато тя се събличаше.
В Куийнс имаше по-малко светлини, отколкото в Манхатън. И малкото, които ги имаше, не бяха така ярки. Изведнъж изпитах гняв, дръпнах шнура и спуснах транспаранта. Той падна на перваза с трясък и скри града. Обърнах се към момичето.
Гледаше ме напрегнато, с разширени очи. Беше само по чифт плътно прилепнали, черни прозрачни гащички, а ръцете й бяха кръстосани над гърдите, но едва успяваха да покрият зърната на огромните й гърди.
— Защо го направихте? — попита тя. — Отвън не може да се види какво става тук.
— Уморих се да гледам Куийнс — обясних аз и пристъпих към нея.
Книга шеста
Историята на Дейвид Улф
1.
Дейвид Улф влезе в хотелската стая и се тръшна на леглото направо с дрехите, като се загледа в тъмния таван. Нощта му се струваше безкрайна, макар да знаеше, че едва минава един. Беше уморен и едновременно с това не беше уморен. Ликуваше, а някак бе потиснат; тържествуваше, а усещаше някаква горчивина да се разлива в него.
Това беше началото на разкриващите се пред него възможности, първият проблясък за скритите му амбиции, надежди и мечти. Защо тогава тази странна смесица от чувства? Никога преди не се беше получавало така. Винаги бе знаел какво точно желае. Бе съвсем просто. Права линия, изпъната от него до целта.
Сигурно се дължеше на Корд, помисли си той. Сигурно е Корд. Не можеше да има друга причина. Замисли се дали Корд влияеше и на другите по същия начин. Все още помнеше шока си, когато влезе в апартамента и го видя за пръв път, след като в онази отдавнашна нощ Корд бе зарязал дирекционния съвет, за да полети на Запад.
Петнадесет дни бяха изминали; две седмици, през които тревогата се бе вселила и компанията се разпадаше пред очите му. Шушуканията на служителите от нюйоркската кантора все още кънтяха в ушите му; усещаше, скритите, изплашени, разтревожени погледи, които му отправяха, когато минаваше по коридора. И той нямаше какво да стори, нямаше какво да им каже. Сякаш корпорацията беше изпаднала в транс и очакваше кръвопреливането, което да изпълни вените й с нови жизнени сокове.
И сега най-сетне Корд бе застанал с полупразната бутилка бърбън отпреде си — изтерзано, бледо копие на мъжа, който бяха изпратили само преди няколко седмици. Отслабването и изтощението бяха издълбали дълбоки линии на умора около устата. Но едва когато човек се вгледаше в очите, разбираше, че тук не се касае за физическа промяна. Самият човек се бе изменил.
Отначало Дейвид не можеше да си го обясни. После, за миг, воалът се вдигна и той изведнъж разбра. Долови неговата изключителна самота. Сякаш беше посетител от друг свят. Хората му бяха станали чужди, едва ли не като деца, чиито желания той отдавна вече е надраснал. Можеше да ги търпи дотолкова, доколкото ги считаше за полезни, но след като си изпълнеха задачата, пак щеше да се оттегли в онзи свят, в който съществуваше единствено той.
Тримата бяха мълчали след напускането на апартамента на Корд и в асансьора. Едва когато прекрачиха във фоайето и се смесиха с тълпата, идваща за вечерното представление на „Звезден покрив“, Макалистър проговори:
— Мисля, че е най-добре да намерим някое тихо кътче и да си поговорим.
— Мъжкият бар долу. Ако още е отворен — предложи Дан.
Беше отворен и когато келнерът им донесе напитките, Макалистър вдигна чашата.
— Всичко хубаво — пожелаха си един на друг, отпиха и оставиха чашите на масата.
Макалистър ги изгледа и двамата, преди да заговори.
— И така, оттук нататък всичко зависи от нас. Бих желал да мога да взема по-пряко участие — каза той с прекалено официален тон, — но аз съм адвокат и не разбирам почти нищо от филми. Това, което все пак мога да направя, е да ви обясня плана за реорганизация на компанията, който Джонас одобри, преди да се оформи сделката.
Едва тогава Дейвид доби представа колко предвидлив е Джонас — изтеглянето на старите, обикновени акции срещу нови дялове, пускането на привилегировани акции, за да се посрещнат някои висящи задължения на корпорацията и облигации, представляващи ипотечно право на погасяване върху всички имущества на компанията, включително студиото и киносалоните, в замяна на отпуснатия от него работен капитал от един милион долара.