Следващото, на което Макалистър се спря, бе тяхното възнаграждение. На Дейвид и на Дан Пиърс се предлагаха седемгодишни договори при първоначална заплата от шест и пет хиляди долара и тринадесет хиляди долара годишно увеличение до тяхното изтичане. В допълнение всеки от тях щеше да бъде възнаграден напълно за разходите и съответно премиран, ако имаше печалби, до размер на два и половина процента, която сума можеше да се получи или в акции, или в брой.
— Това е — приключи Макалистър. — Въпроси?
— Добре звучи — отбеляза Дан Пиърс. — Но каква гаранция имаме, че Джонас ще ни задържи на работа, след като милионът хвръкне? Никаква. А той е напълно застрахован от акциите и облигациите.
— Прав си — каза Макалистър. Гаранции няма, но пък и той няма гаранции какво ще се получи, ако вашето ръководство на компанията се окаже неудачно. Тъй както аз виждам работата, всичко е във ваши ръце.
— Но ако направеното от Дейвид проучване е точно — продължи Дан, — ние няма да свършим и наполовина първия филм, преди да бъдем в невъзможност да изплащаме седмичните надници. Не зная какво мисли Джонас. Човек не може да прави филм за милиони без пари.
— Кой казва, че трябва да правим филм за милиони? — запита Дейвид тихо.
Изведнъж всичко се изясни. Той започна да разбира целта на Джонас. Първоначално се бе разочаровал от това, че не е назначен за отговорник на студиото. Нравеше му се титлата „Президент“. Обаче Корд бе отсякъл цялата работа като с нож по масло. Всъщност студиото беше само една фабрика, завършваща производството на компанията. Администрацията, продажбите и салоните бяха под негов контрол, а именно оттам идваха парите. Парите винаги диктуваха политиката на студиото, а парите контролираше той.
— За един милион можем да завъртим десет филма. И да започнем да получаваме приходи от първия, преди да сме пуснали в производство петия.
— Аз няма да работя така — отсече Дан. — Не съм стигнал дотук в бранша, за да правя еднодневки. Тази работа е за „Рипъблик“ или „Монограм“.
— „Колумбия“, „Уорнърс“ и „РКО“ не са чак толкова високомерни — каза Дейвид с някак особено твърд глас.
— Тяхна си работа, щом искат — изръмжа Дан. — Аз трябва да си поддържам авторитета.
— Не ми пробутвай тези глупости — избухна Дейвид. — В нашата работа само успехът е важен. Никой не се интересува как си го постигнал, щом хората се трупат на касата. Публична тайна е, че ти убеди Корд да закупи компанията, за да станеш продуцент. Няма да ти остане капка авторитет, ако напуснеш сега.
— Кой говори за напускане?
Дейвид се отпусна в креслото. Завладя го непознато досега чувство на власт. Разбираше защо е било толкова тежко на вуйчо му Бърни да се оттегли. Сви рамене.
— Чу какво каза Корд. Не го ли сториш, някой друг ще го стори.
Пиърс го изгледа за миг, после погледна Макалистър. Лицето на юриста беше безизразно.
— Лесно ти е на теб — изръмжа Пиърс. — Но докато аз си блъскам главата, ти какво възнамеряваш да правиш?
— Ще се постарая да издържим някак, докато ти осъществяваш работната си програма — отговори Дейвид.
— Как? — попита Макалистър заинтригувано.
— Утре уволнявам четиридесет процента от персонала на компанията.
— Твърде драстично — отбеляза Макалистър. — Ще можеш ли да работиш при такива условия?
Дейвид погледна адвоката в лицето. Той представляваше друг вид изпитания.
— Ще можем да работим — промълви тихо той.
— Така не се създават приятели — измънка Пиърс.
— Хич не ме интересува — спокойно отвърна Дейвид. — Не се готвя да печеля състезание за популярност. И това е само началото. Пет пари не давам кого ще засегне — компанията ще оцелее.
Юристът го изгледа за миг. После Дейвид видя как дълбоко в очите му се прокрадна бледа следа на нещо като усмивка. Макалистър се обърна към Дан:
— Ти какво мислиш?
Дан се усмихна.
— Мисля, че ще се справим някак. Защо мислиш, че Джонас поиска да го задържи?
Макалистър бръкна в чантата.
— Ето ти договора — каза той на Дейвид. — Джонас иска да го подпишеш тази вечер.
Дейвид погледна юриста.
— А Дан?
Макалистър се усмихна.
— Дан подписа своя в деня на дирекционния съвет.
За миг Дейвид усети гнева да се надига в него. Цялата работа бе предварително обмислена. Бяха го прекарали през цедилката, само за да видят какво ще стане. После си пое дълбоко дъх. Какво значение имаше? Пое подадената му от юриста писалка.
Това беше само началото. Все още бяха новаци в този бизнес и щеше да мине дълго време; преди да научат за компанията толкова, колкото знаеше той. А тогава вече нямаше да има съвсем никакво значение.