— По дяволите — засмя се отново той.
На около петдесет километра навътре в океана се впуснах във всички трикове на занаята, че и още няколко, които само КЕ-4 можеше, а на него окото не мигна.
За капак заизкачвах нагоре отвесно, докато на четири хиляди и двеста метра увиснахме в небето като муха, танцуваща на върха на игла. После оставих самолета да пада надолу, което запрати стрелката за скоростта във въздуха почти до знака осемстотин. Когато слязохме на около петстотин метра, махнах двете си ръце от лоста и го потупах по рамото.
Главата му се извъртя така бързо, че едва не се откачи от врата. Засмях се.
— Сега е ваш, подполковник! — подвикнах аз.
Бяхме на около триста и шестдесет метра, докато се обърне; на двеста и петдесет, когато улови кормилото; на сто и осемдесет, преди да мине в право гмуркане и на сто и двадесет, преди да дръпне лоста назад.
Усетих как самолетът тръпне и се друса под мен и острия писък на крилата, като жена, която обезчестяват. Гравитационната сила ме залепи за седалката, задави въздуха в гърлото ми и сякаш натъпка огромни балони в очите ми. Изведнъж налягането спадна. Бяхме на по-малко от осем метра от водата, когато започнахме да се изкачваме.
Форестър погледна назад към мен.
— Не съм се плашил така, откак летях сам през петнадесета — викна ухилен той. — Откъде знаехте, че няма да се скъсат крилата при такова гмуркане?
— Не знаех! — отвърнах аз. — Но сега бе удобен случай да проверим.
Той се засмя. Видях ръката му да присяга напред, за да тупне арматурното табло.
— Каква машина! Наистина лети чудно, както казахте!
— Не го разправяйте на мен. Кажете го на оня дърт глупак долу.
Лицето му помръкна.
— Ще се опитам. Но не знам дали ще има някаква полза. Предавам ви кормилото. Закарайте го обратно.
Забелязах Мориси и военните на пистата да наблюдават с бинокли завръщането ни. Направих широк завой и потупах Форестър по рамото. Той се обърна към мен.
— Десет долара, че ще свали фуражката на генерала на минаване.
Той се поколеба за миг, после се ухили.
— Дадено!
Насочих се към летището от около триста метра и изравних на около четири и половина метра над пистата. Видях изуменото изражение на лицата им, когато се втурнахме към тях, после дръпнах рязко лоста назад. Профучахме над главите им, като ги обляхме с мощната въздушна струя на перките.
Погледнах назад тъкмо навреме, за да видя как капитанът тича подир фуражката на генерала. Пак потупах Форестър по рамото. Той се обърна да види. Толкова се смя, че му излязоха сълзи в очите.
Самолетът кацна плавно като гълъб, който се прибира да спи. Плъзнах назад пластмасовия щит и слязохме. Погледнах лицето на Форестър, докато вървяхме към групата. Смехът бе изчезнал напълно, изместен от бдителен израз.
Фуражката бе отново на главата на генерала.
— Е, Форестър — попита сухо той, — какво мислите?
Форестър погледна командира си в упор.
— Несъмнено, сър, това е най-добрият съвременен изтребител — заяви той с равен, безстрастен глас. — Предлагам, сър, да пратите група специалисти за незабавна проверка, която да потвърди мнението ми.
— Хм? — изсумтя генералът. — Така ли мислите?
— Така мисля, сър — каза спокойно Форестър.
— Трябва да се вземат и други фактори предвид, Форестър. Имате ли някаква представа колко струва този самолет?
— Не, сър — отвърна Форестър. — Моята единствена отговорност е да дам оценка за качествата на самолета.
— А моите отговорности отиват много по-далеч — каза генералът. — Може би помните, че ние работим с точно определен бюджет.
— Да, сър.
— Моля, имайте това предвид — продължи язвително генерал Гадис. — Ако се хващаме за всяка налудничава идея, която ви мине на вас през главата, от Въздушните сили не биха останали пари да се поддържа армията и един месец.
— Да, сър — каза Форестър с пламнало лице.
Погледнах го, чудейки се защо стои и търпи всичко това. Нямаше логика при авторитета, който имаше. Можеше да напусне армията и да изкарва двайсет пъти повече от сегашната си заплата, в която и да било самолетна компания в страната. Името му бе не по-малко известно от това на Рикенбакер.
Генералът се обърна към Мориси.
— А сега, мистър Мориси — каза той с едва ли не добродушен глас. — С кого да поговорим относно някои цифри и данни за цената на този самолет?
— Можете да говорите с мистър Корд, сър.
— Чудесно! — възкликна генералът. — Да идем в кабинета и да му телефонираме.
— Няма нужда да правите това, генерале — намесих се аз. — Можем да разговаряме и тук.
Генералът ме изгледа, после устните му се разтеглиха в това, което той може би смяташе за приветлива усмивка.