Баща ми бързо мина отстрани на коня иго плесна с отворена длан по врата. Конят се катурна настрани. Остана да лежи така, гърдите му се издигаха и спускаха, после повдигна глава и погледна баща ми. Ние четиримата — мексиканчетата, Невада и аз — смълчани ги наблюдавахме.
Вдигнатата глава на мустанга хвърляше дълга сянка върху прахта; изглеждаше смалена, само ако се сравняваше със сянката на моя баща, докато се гледаха един друг в очите. После мустангът сякаш въздъхна и повали глава на земята.
Баща ми го погледна за последен път, после се наведе, взе юздата и като я сложи в устата на коня, го изправи на крака. Краката на мустанга трепереха, а главата бе отпусната някак вяло. Дори не я повдигна, когато баща ми мина пред него и се върна през оградата при нас.
— Повече няма да ти създава главоболия. — Баща ми окачи ласото на пръта и тръгна към къщи. — Идваш ли за закуска, Джонас? — подвикна той, без да обръща глава или да забави крачката си.
Невада, вече обратно в заграденото пространство, пристъпваше към мустанга.
— Да, сър — казах аз и тръгнах към къщата. Настигнах го на задната веранда. Обърнахме се и видяхме Невада да възсяда коня. Животното рипна, озъби се, но се виждаше, че е пречупено.
Баща ми се обърна сериозен към мен:
— Някои коне са като хората. Единственият език, който разбират, е пестник по главата.
— Не знаех, че толкова се интересуваш от коне — казах аз — Никога не си идвал при нас.
— Не се интересувам от тях — заяви той. — Ти ме занимаваш. Все още имаш много да се учиш.
Изсмях се.
— Много научих от това, че удари мустанга по главата.
— Научи това, че Невада не можеше да обуздае коня, докато аз не се намесих.
— Така ли?
Баща ми се обърна. Беше огромен човек, над един и осемдесет, но аз бях по-висок.
— Така! — бавно каза той. — Колкото и голям да станеш, никога не ще бъдеш достатъчно голям, за да ми заемеш мястото, докато не ти го отстъпя.
Последвах баща си в трапезарията. Рина беше с гръб към мене и косата й блестеше като сребро, когато си повдигна лицето за утринната му целувка. В очите на баща си съзрях ликуване, когато се изправи след това и ме погледна. Не проговори, докато сядаше на стола си. Нямаше нужда. Знаех какво мисли. Излишно беше да ме удря по главата.
— Ще седнеш ли да закусиш с нас, Джонас? — учтиво попита Рина.
Изгледах я за миг, после баща си. Чувствах болезнения възел, стягащ гърлото ми.
— Не, благодаря. Не съм гладен.
Обърнах се и забързах към вратата, където едва не се сблъсках с Робер, който тъкмо влизаше с един поднос. Когато се върнах при конете, Невада вече разхождаше мустанга нагоре-надолу и го приучваше към юздата. Баща ми излезе прав. Конят не създаваше никакви трудности на Невада.
И ето сега, дванадесет години по-късно, отново чувах гласа му, тъй както бе прокънтял на задната веранда тогава.
— Остави ме, старче, остави ме! — ядосано тропнах с юмрук по гладкото бюро. Болката ме проряза от дланта до рамото.
— Мистър Корд! — вдигнах поглед изненадано.
Мориси стоеше на прага на отворената врата и ме зяпаше учудено. С усилие се върнах към действителността.
— Не стой там! — отсякох аз. — Влизай!
Пристъпи колебливо в стаята, а миг след него на прага се появи Форестър. Влезе и той.
— Седнете и си налейте по нещо — казах аз и побутнах бутилката бърбън към тях.
— Не възразявам — каза Форестър, вдигна бутилката и си взе картонена чаша. Наля си доста. — Наздраве!
— За здравето на генерала — отвърнах. — Впрочем, къде е старчето?
— Тръгна за града. Има среща с един производител на тоалетна хартия.
Засмях се.
— Най-после нещо, което може и сам да изпробва.
Форестър се засмя, обаче Мориси остана намръщен. Бутнах бутилката към него.
— Няма ли да се присъединиш?
Той поклати глава и попита:
— Какво ще правим сега?
Изгледах го, после взех бутилката и пак си напълних чашата.
— Тъкмо си мислех да обявя война на Съединените щати. Това е единственият начин да им докажем колко е добър самолетът ни.
И това не можа да развесели Мориси.
— КЕ-4 е най-добрият самолет, който някога съм конструирал.
— Какво от това? — попитах аз. — По дяволите, на теб той не ти струва нито цент. Мангизите са мои. Пък и колко ли си спечелил от конструирането на самолети? Няма и една двадесета от годишния ти процент от патента на онзи шашав сутиен, който измисли за Рина Марлоу.