Торнадото изглежда чу, сепна се, смили се, свърна встрани и отпраши към Мексико…
Това ми беше първото торнадо, второ нямаше. Тия дни ми звънна пловдивската майна Пиню. Сетил се нещо: „Майна — вика — забравихме се бе! А не бива! Няма ли да наминете към нас? Много се заседяхте в България!“
Как да му кагка, че цяла България е един оазис, пълен с разни пустини. И в душите! И, че трябва да я заселваме! Който Иска и който Може! И, че моето Торнадо ме е застигнало, засмукало и… изплюло в моята си хациенда, дето съм се родил…
Как да му кажа, като майната Пиню много добре го знае…
Май 1997 г.