— Казва, че говоря много, сигурно ти додявам и… Последното не го разбрах.
— Сигурно ти е показала, че си дърдорко — налучка мъжът.
— Сигурно — съгласи се малчуганът. — Дядо понякога ми вика „кречетало“.
— Не ми пречиш. Обичам, когато някой ми прави компания.
— На нас никой не ни прави компания.
— Защо така? — попита Джак момчето, макар че гледаше жената.
— Сигурно защото мама е глуха.
— Хм.
Джак доближи филтъра до устата си и духна с все сила. После го върна на място и махна на жената да опита още веднъж да включи двигателя. Тя се качи зад волана и завъртя ключа. След като натисна няколко пъти педала за газта, колата запали.
Джак затвори капака и изтръска прахта по дланите си.
— Готово! — рече той и взе сламената шапка и очилата. — Сега вече не би трябвало да ви създава проблеми. Във филтъра бе влязло камъче.
— Много си умен.
— Не съм умен, Дейвид. Просто ми се е случвало и на мен. Монтьорът ми взе цели петдесет долара да оправи пикапа. — Джак се обърна към майката на момченцето и добави: — А сега ще отида да се видя с господин Корбет.
— Мамо, може ли да му покажа къде е дядо?
Тя поклати глава и махна на сина си да се качва в колата.
— Ти само ми посочи къде е и аз ще го намеря — каза му Джак.
— Ей там, зад онези дървета — поясни хлапето. — Но аз ще те заведа. Не е далече.
Майка му тропна с крак, за да привлече вниманието му. Замърда пръсти със скоростта на светлината и му се накара.
— Моля ти се, мамо! Защо да не остана тук с дядо и Джак? Не ми се ходи в този глупав гастроном!
Жената вдигна ръка на височината на рамото, изопна я като стрела и показа властно вратата на автомобила. Джак потупа Дейвид по рамото.
— Слушай!
— Ти тук ли ще си, когато се върнем?
— Ще видим.
— Дано си тук. Чао, Джак!
— Чао.
Дейвид притича отзад на колата. Докато минаваше покрай майка си, наведе глава, та тя да не вижда устните му, и промърмори:
— Ама че си лоша и стара!
Джак едвам се сдържа да не прихне. Вдигна ръка към периферията на шапката.
— Довиждане, госпожо!
Тя седна зад волана и затръшна вратата. Пристегна предпазния колан, увери се, че и Дейвид го е направил, и чак тогава се извърна към Джак. Направи му през смъкнатия прозорец на автомобила някакъв знак, който сигурно означаваше „благодаря“.
Той ги изпроводи с поглед. Излязоха на главното шосе и завиха към града. Върху арката от ковано желязо над страничния път пишеше:
Джак си помисли, че не е много оригинално, затова пък дава предостатъчно информация.
Извърна се и погледна спретнатата къща: двуетажна, белосана, с тъмнозелени капаци на прозорците отпред. Отстрани на входната врата имаше две високи саксии с папрат, които сякаш я пазеха. Върху всяко от трите стъпала към широката покрита веранда също имаше саксии с нацъфтели цветя. Покривът над верандата се крепеше на колони. Къщата бе хубава, но не се отличаваше по нищо от хилядите такива провинциални къщи, пръснати навред из централните южни щати.
Джак прекоси двора, влезе през портата в оградата и мина покрай конюшнята и оградената мера, където конете ядяха от сеното, сложено в хранилки, и гонеха с опашки мухите. После излезе на пасището и тръгна през тревата, като внимаваше да не настъпи някое кравешко изпражнение.
Прехвърляше наум всички причини, заради които трябваше да се върне при пикапа и да се махне оттук.
Бе чул новината за избягалите затворници още в Корпъс Кристи. Макар и това да се бе случило в Арканзас, всички наоколо не говореха за нищо друго. Повечето хора, чули вестта по телевизията, вероятно не й бяха обърнали кой знае какво внимание, но Джак подскочи като ужилен и още преди да се е усетил, се метна на пикапа и отпраши към Блуър. Пристигна някъде към полунощ и отседна в един малък мотел.
Не бе придирчив към това къде ще пренощува, стаята му се видя уютна, но въпреки това той не мигна чак до сутринта — гледа по една кабелна станция филмовия фестивал „Джон Уейн“ и спори със самия себе си — недоумяваше какво го е прихванало, та си е зарязал хубавата работа и е дошъл тук.
Дума да няма, откакто сам си вадеше хляба, живееше така: непрекъснато се местеше от място на място. Беше вълк единак, авантюрист, скитник по душа, не беше свързан с никого и с нищо. Онова, което му бе необходимо, се побираше в багажника на пикапа. Той ходеше, където си иска, и спираше, където му харесва. Ако селището му допаднеше, се застояваше по-дълго. Ако му втръснеше, Джак се вдигаше и заминаваше. Имаше шофьорска книжка и осигурителен номер, но не и банкова сметка или кредитна карта. Живееше от парите, които печелеше от работата, привлякла го в момента.