— Каквото и да си мислите, се заблуждавате — увери го Джак. — Говорих със снаха ви и внук ви само защото колата нещо се бе повредила.
Корбет погледна угрижено къщата.
— Нищо сериозно — успокои го другият мъж. — Във филтъра беше влязло камъче. Сега вече всичко е наред, снаха ви потегли.
Корбет отново извърна очи към него.
— Значи не ви е пратил никой?
— Не, не ме е пратил никой.
— Извинявайте.
— Няма нищо.
Все така притеснен, Корбет извади от задния джоб на дънките носна кърпа, вдигна шапката и дълго попива потта, избила по лицето му. Косата му беше почти черна, само тук-там се виждаха бели косми.
— Ана даде ли ви нещо?
„Ана. Значи се казва Ана.“ Джак се опита да осмисли тази информация и не чу какво точно му казва другият мъж.
— Моля?
— Защо сте дошли, за да ви дам пари ли? Задето сте отделили от времето си и сте поправили колата — добави тон, видял, че Джак пак не го разбира.
— Не, господине — тросна се в отговор Джак. — Беше ми драго да й помогна. Дошъл съм да говоря с вас.
Корбет отново застана нащрек.
— Да не продавате нещо?
— Би могло да се каже и така.
— Тогава само си губите времето. Нямам нужда от нищо.
— А от мен?
— Моля?
— Търся работа. А на вас ви трябва помощник. Продавам труда си.
Корбет го изгледа така, сякаш чакаше тепърва да чуе най-важното. Накрая попита:
— Това сериозно ли е?
— Да, като смъртта и данъците. Бих могъл да започна още сега и да ви помогна да постегнете оградата.
Фермерът отстъпи вдясно и застана между Джак и кълбото бодлива тел, сякаш искаше да го скрие от мъжа или да го отпрати, та той да не му се бърка в работата — Джак така и не разбра точно защо старецът го е направил. Но беше наясно с едно: Корбет не бе приел предложението му за чиста монета.
— Нямам нужда от помощ, господин Сойър — отвърна той с ледена любезност. — Но все пак благодаря.
Пъхна кърпата в джоба си, отново нахлупи шапката и пак се зае с работата.
— Не ме изслушахте.
— Аз нямам помощници.
— Личи си — каза Джак и точно както се бе надявал, при тези думи Корбет се извърна отново към него. — Не че искам да ви обидя, но фермата е доста занемарена. Мен ако питате, трябва да смените цялата ограда, вместо да я кърпите. А това значи, че трябва да се копаят дупки, да се набиват подпори…
— Знам какво значи… — сопна се Корбет.
— Тогава сте наясно, че това не е по силите на сам човек, особено пък ако трябва да се върши и всекидневната работа. Вратата на конюшнята виси на пантите. Хранилката в оградената мера за конете ще се разпадне всеки момент, два коня плачат за подковаване. И това е само начало. Със стопанство като вашето трудно ще се справят и двама души.
— Ние със сина ми се справяхме.
— Да, но него вече го няма, нали? — Корбет го изгледа кръвнишки. Но Джак дори не трепна и добави: — Момчето ми каза, че баща му е починал.
— Да, така е — потвърди през стиснати устни старецът и се свъси като буреносен облак. — А сега извинявайте, господин Сойър, но трябва да си продължа работата. Не търся работници. Няма да наема никого — нито вас, нито друг.
Джак погледна вироглаво земята и издълба с тока на ботуша малка дупка в пръстта. Докато беше идвал насам, не бе имал представа какво точно ще каже на Корбет. Хрумна му да иска работа едва ли не в мига, когато изрече предложението. Сега вече му се струваше, че е постъпил логично. Похвали се, че е проявил наблюдателност и е запомнил, макар и подсъзнателно, какво точно в стопанството трябва да се поправи. Виж, ако фермата беше в цветущо състояние, наистина щеше да му е много трудно да убеди Корбет да го наеме.
— Все пак ми се иска да ви помогна с оградата — настоя той. — Това не ви обвързва по никакъв начин.
Корбет го погледна раздразнено — личеше си, че още малко, и ще го изгони от пасището.
— Работяга съм — допълни Джак.
Накрая Корбет сви примирено рамене.
— Добре, щом толкова настоявате. Имате ли ръкавици? Джак извади от джоба отстрани на панталона чифт кожени работни ръкавици.
— Какво да направя, да държа колеца или да размотая бодливата тел?
Гордостта не позволяваше на Корбет да се заеме с по-леката работа.
— Оставете на мен телта.
Работеха, без да продумват. Джак държеше стълба, а по-възрастният мъж опъваше бодливата тел и я прикрепваше с пирони. Прехвърлиха се на следващия стълб. Сетне на другия.
— Колко декара е имотът?
— Двеста и шейсет.
Джак подсвирна.
— Откога ги имате?
— Откакто съм се родил. Наследил съм ги от баща си.
— Колко глави добитък гледате?
— Няколкостотин.
— Къде е стадото?